литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  

Илияна Делева
Литературен салон „Люлин” за единадесети път открива сезона





Поканата гласи:

„...На 2 октомври Културен център „Люлин“ отбелязва Деня на поезията, музиката и Международния ден на пенсионера. От 18 ч. Литературен салон „Люлин“ ще проведе среща с поети и писатели от различни поколения. Гостува музикална формация от ОКИ „Надежда“.

Това е предизвикало задълбочен анализ на темата какъв ден е 1-ви октомври и естествено какъв ден е самият 2-ри октомври. Дошлите по-рано са обсъдили това, че е ден на китайците, диабетиците, архитектите. Уикипедия подсказва, че е национален празник на още няколко народи, че е ден, в който се честват още десетки събития, че на него са се родили или са починали още хиляди известни личности по света. А 2-ри се оказва Международен ден на усмивката, Европейски ден на птиците, Световен ден на селскостопанските животни… За събраните поети в Люлин много по-важно е, че това е Денят, в който загива български офицер – доброволец – Поетът Димчо Дебелянов и това е, което всъщност дава тон на темите на вечерта.

Но да започна от начало. 2012-та е единадесетата година от съществуването на Литературен салон към Културен Център „Люлин” с инициатор и водещ големият български поет и възстановител на списание „Читалище” Димитър Милов. Този салон е минал през тържествени мигове и интимни вечери, тук са звучали поеми, балади и хайку, кратки и дълги форми, сатири, епиграми… Тук сме споделяли какво ново сме прочели, представяли са се книги, спорили сме за какво ли не.

Тази вечер на единадесетото откриване на салона залата е пълна. По стените обичайно висят картини. Необичайно на сцената са седнали четирима млади хора – това са прекрасните изпълнители при ОКИ „Надежда”, поканени от директора на КЦ „Люлин” да открият вечерта. Музиката и поезията винаги са звучали прекрасно заедно. Деца от школата по народни танци с ръководители Илона Васева и Петър Петров миксират научените хора, за да покажат умения. Елица Костадинова и нейните възпитаници от клуб „Банкя” демонстрират уменията си по самоотбрана и петте принципа на тае-куондо: Учтивост, Почтеност, Постоянство, Самоконтрол, Непоколебим дух. Искрено се надявам, че младите хора и близките им ще останат да чуят поетите, да открият словото като друга форма на изразяване. Но не – те си тръгват след като са показали себе си и са раздали рекламните си материали. Не мога да съдя: отдавна знам, че PR не е мръсна дума. А така ми се искаше да напиша „тази вечер любителите на спорта ще се научат да слушат музика и слово, музиканти и танцьори ще изразят вълненията си в думи, а поети ще открият магията на движението в своите стихове”.

Е, стигаме и до поетите. Димитър Милов открива сезона, вечерта и дава думата на поети. Тук са Воймир Асенов, Янко Димов, Иван Есенски, Красимир Петров. Те четат стихове – свои, най-нови и посветени на тези два дни за които вече разказвах. Есенски започва със стих на Дебелянов. Не пропускат да ни поканят на юбилейното честване на Янко Димов и представянето на неговите избрани стихове. Мюмюн Тахиров кани на поредно четене, защото „избухне ли душата на поета” се ражда красота.

Светлана Йонкова е с китарата си. Поет с китара, влюбена по рождение тя умее да опитомява дяволи и дава правилния отговор на всички въпроси с песен „аз съм влюбена даже в смъртта”. Следват стихове от Анелия Янковска – Сенгалевич и Георги Киров. Отново се връщаме на темата за душата на поета, за душата, която има точен час на тръгване, но може би не часа, а мисията е онова, което има значение.

Валерия Тодорова и Янаки Зибилянов ни връщат към днешното ежедневие с точно намерената си сатира. За да продължим да четем стихове, които животът в Люлин предизвиква у нас, защото и аз и Ваня Иванова, Райчо Русев, Яким Дянков, Веска Нанова, Петър Лозанов, влетялата в последния момент Мира-Бояна живеем точно тук – в седмия по големина град, в спалнята на София, в най-красивия град на агломерата и както искате го наречете – в квартала сгушен между две планини уютно и топло.

Димитър Милов споделя ,че светлината в салона се увеличава. Маля Михайлова ни повежда със стиховете си към мисли за вярата, а Светлана завършва с китарата и „Християнка” – една трудна за обич, но даваща обич житейска и лирическа философия. Благодарим на Йорданка Костова – директор на КЦ „Люлин” с уговорката да се срещнем отново на 6.11.













  




[ Обратно в указателя за π–референции ]



Добавено на: October 22nd 2012
Изпратил: Илияна Делева
Посещения: 1712






литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.05 Секунди