литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  

Илияна Делева
„Словото зове” в „София диша” – от мястото на събитието





„София диша”. За втора поредна година неделните следобеди на август минават под това мото. И ако миналата година за инициативата затваряха само улица Шишман, то тази година организаторите са решили, всяка неделя - различна улица. Да припомня идеята – в неделния следобед една улица (или част от нея) е превърната в пешеходна, а по нея, освен да се разхождаш, можеш да се срещнеш с творци от различни области и дори да се включиш сам в „правенето” на това, което правят те.

И така „София диша” и на 12.08.2012 г. Мотото на деня беше „Словото зове”, а мястото на събитието – ул. „Ангел Кънчев” и прилежащият на кръстовището и с ул. „Солунска” площад „Райко Даскалов”. Не знам откога култовата и с не дотам добра слава градинка е площад и носи това название, но затлачения канал до течащата (забележете!) чешма и оскъдния брой пейки образуваше мини-езеро и ни напомняше къде точно в центъра на града се намираме в момента.

Дишахме ли слово на това място? Ако кажа „да”, ще си изкривя душата и ще ме обвините в правене на метани на властта. Ако кажа „не”, ще излъжа онези, които все пак бяха вникнали в идеята и участваха активно и точно на принципа да покажат „Аз имам своите думи и правя с тях това. Правете го с мен и вие.” А такива хора имаше. С категорично „не” ще обидя и младите хора, специално решили да минат оттам, за да видят какво се случва, позитивно настроени и дори повели децата си. Не искам нито едното, ни другото. Така че ще трябва честно да споделя кое ми хареса и кое не, кое от нещата отговаряше на идеята и на кое не му беше там мястото.

Разбира се, по „Ангел Кънчев” този следобед аз просто бях минувач. Гледах, слушах, говорех с познати и непознати. Запознавах се. Не знам какъв дял от финансовия ресурс за организиране е поет от Столична община, какъв от многобройните спонсори (всъщност и участници, и медийни партньори), чиито фирмени знаци се мъдрят по листовките, но явно да седнеш на улицата си има цена. По какво се разбра ли? Ами за мен е невъзпитано да питам за пари. Но по двата тротоара имаше подредени шатри с маса и стол, просто маси и столчета, донесени отнякъде, и дори постлани килимчета. Пъстро. И неравностойно. Сама се сетих. За да участваш с изкуството си – трябва да участваш и с друго.

Словото по улицата го имаше. Не се шегувам и нямам предвид, че хората като минават, си говорят. И дишането го имаше. И отново, не защото всички просто дишаме. А защото част от участниците все пак творят слово и защото по пешеходната улица поне в началото на следобеда се дишаше. После стана доста трудно да се придвижваш. И накрая, отново участниците останаха напълно без публика.

Но покрай словото имаше и всичко друго. Сергии с дрехи. Слава богу – поне авторски арт изделия, ушити от участниците. Част от тях, ръчно рисуван текстил. Очарователно беше да гледам как момиче сяда и върху парче бял плат разцъфва с помощта на бои, консултант художник истинска градина под пръстите ѝ. Но къде е словото? Или къде е словото в демонстративния сеанс на шахматистите? На татуистите?

Други такива (вероятно постоянни участници) се бяха досетили да се впишат в темата и предлагаха на децата да изработят буквички с техниката за правене на парцалени кукли. Дори черпеха с букви-сладки.

Словото по ул. „Ангел Кънчев” сякаш беше оживяло от интернет. „Аз чета”; „Cheti.me”, ”knigi-igri.net”; сайта „Откровения”. Само две издателства – Кибеа и Жанет 45. На три места се показваха по една книга.

Всъщност „Аз чета” и „Cheti.me” бяха точно в идеята на този следобед. Те привличаха с късметчета от слово, детска читалня и създаване на приказка чрез игра. Под една от шатрите карти Таро показваха на минувачите късове от поезия. Но най-дълго се задържах в Офиса за поезия. Там наистина кипеше живот. Няколко души изчакваха реда си да напишат на стара пишеща машина стих, изречение или просто няколко думи, започващи с „Аз съм…”. Божидар Пангелов се включва в четенето на стихове и си избира лист със стихотворение на Гергана Панчева – едно от чаровните момичета в офиса. Там в момента са и Златина Димитрова и Мартин Щурец. Те приканват с усмивка и звън на стар телефон нови участници. Подаряват стиховете си. Карат те да им станеш съучастник.

Разбира се, на разходка по такава уличка за децата е най-интересно. Дали рисуваш, съчиняваш, изработваш сапун или гледаш и слушаш нещо – все е хубаво. Имаше и „Бонцерт”. Не знаете какво е? Значи не сте били там. А аз слушах приказка, цигулка и за малко да се затичам с малките слушатели. Но най-хубаво е да играеш. Всъщност истински игри очакваха палавниците на две места: на килимчето на „Флашко в страната на спамчетата”, където имаше наистина играещи, и при „Игри без играчки”, там дори и ние се вредихме да похвърляме „на ръбче”. Може би по-късно наистина да е имало Дама и Царю-портарю, но аз не ги видях. Видях обаче млади хора, които вероятно не са имали махала, а са живели по бетонните квартали, да купуват на децата си книжката с позабравените игри на баба и дядо и историите за тях.

Върнах се към култовата градинка, наречена площад. Това беше единственото истински озвучено място, та от тук нещо викаше – слово ли, музика ли. Да разказвам какво е поетически трубадурски двубой, когато този е осемнадесети по ред от едни и същи организатори, а съм чувала поне за още два-три подобни формата, сигурно ще е излишно. Но трябва да спомена поне водещия, участниците, техните секунданти: Петър Чухов (водещ и идеолог на двубоите), трубадурите Станислава Станоева и Катя Начева, секундантите им Тома Марков и Левена Филчева. В първия тур, когато всеки от състезаващите се поети избира онова, което счита за най-добро, единият секундант – Тома Марков не се сдържа – взе микрофона и артистично изпълни стихотворение, което обича. Дали беше нарушаване на регламента – не знам. Но на мен разчупването на сценария ми допадна. Във втория тур, в който трябваше да покажеш слабостите на противника, Станислава Станоева не пропусна да сподели с публиката и любимото си стихотворение на Катя Начева. Точно това очаквах от двубой между дами – елегантност. Не очаквах войнстващия тон на другите участници, разотиващата се публика и комарите над застоялата вода.

Но останах за малко рок и поезия с La Text. Обнадеждаващо в градинката имаше и млади семейства.

Един следобед в центъра на София, защото София диша. Един следобед под мотото „Словото зове”, в който много повече е разходката отколкото словото. Наистина, малко изтикано, малко неподбрано, малко случайно, но все пак имаше и слово – младо, ентусиазирано, напъпващо. От тази инициатива има нужда. Има и какво и как да се направи по-добре. Но нали никой не е съвършен.













  




[ Обратно в указателя за π–референции ]



Добавено на: August 14th 2012
Изпратил: Илияна Делева
Посещения: 1963






литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.06 Секунди