литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  

Илияна Делева
Човекът, който разказва приказки
(репортаж от една среща)





За тази вечер мога да кажа – дойде един човек чак от Аржентина, накара една камбанка да звъни, изпрати гостите си с уверението, че светът е малък и пак ще се срещнем и май това беше. Ако ви разказвам подробности, може и да разберете какво е станало, но едва ли ще го почувствате. Мога да ви разкажа и приказките, които ни разказа, но тях може да прочетете в книгите му. Издателство „Бард” се е погрижило за това – на пазара има вече четири от тях.

Но нека да разказвам по ред.

Човекът от Аржентина е Енрике Марискал. Завършил философия, психология и педагогика в университета в Буенос Айрес, станал преподавател и осъществява и днес мащабна дейност във всички нива на образователната система – бил е селски учител в изостанали региони в началното и средното училище, преподавател в държавен колеж в Буенос Айрес, професор и консултант в различни университети. Днес той е консултант към Световната здравна организация и специалист по планиране на човешките ресурси за ЮНЕСКО – Икономическата комисия за Латинска Америка и Карибския басейн. Провежда курсове, семинари и конференции за личностно развитие, работа в екип за креативност в големи организации. Има свое образователно и консултантско студио и издателство „Serendipidate”. Заради работата си е обиколил света и е открил, че колкото и да сме различни, в основата си хората сме и еднакви, искаме почти едни и същи неща.

Енрике Марискал е обобщил преподавателския и консултантския си опит в книгите си. Двадесет и пет от тях са преведени на много езици. На български можете да си купите „Приказки за подарък на… чувствителни / оригинални / любими хора”, както и „Другото име на любовта”. От разказа на Елена Дичева – преводач на едната, си поисках някои непреведени още на български – заради обещанието на заглавието: „Приказки за подарък на непоправими хора” – предизвикателно, нали, и още „Силата на простотата”, „Привлекателното предприятие”. Но стига – не това е важното. Който иска – да чете самите книги. Ако може, и на испански. Аз разказвах за срещата с автора на всичките тях.

Исках да го провокирам – попитах: „Кой е въпросът, за който сте се готвили, очаквали сте го, но така и не са ви го задали?” Отговор не последва (по-скоро, до мен дъщеря ми подсказваше: „Този!”), залата заръкопляска, а дон Енрике каза, че никога не се готви за нищо (е, не му повярвах докрай – нали добрите импровизации са и най-добре подготвените), че този миг, който изживява, е този тук и сега. И отново ни разказа приказка.

Мисля си, че икономическите кризи са добро време някой да печели от популярна психология и книги за самопомощ. Нито издателството, нито авторът се опитват да ме опровергаят. Дори не ме опровергава и залата – разнообразни хора, шарени, и извиват опашка пред щанда, за да купят една или повече от предлаганите книги. Дамата, която така интимно и елегантно представи автора и неговото творчество, еднозначно определи писането му в листата „книги за самопомощ”.

Някои от приказките, с които се бях запознала, ме караха да питам доколко е изкушен от политиката. Не го направих. „Да ходиш” от „Приказки за чувствителни хора” и „Рисковете на импровизацията” от „Приказки за оригинални хора” доказват недвусмислено тази теза. Човек не може да е чувствителен и отговорен, ако не се интересува от другите хора. Авторът е отговорен и чувствителен към проблемите на големия град и на образованието – най-близките му теми, а това значи политически ангажиран. Не исках да разваля магията в залата с този толкова прозаичен въпрос. Тук хората очакваха приказки и трябваше да си ги получат.

Преди срещата бях прочела две от книгите му. Първата поисках заради името на автора – напълно непознато тогава за мен, заради провокативното заглавие „Приказки за подарък на чувствителни хора” и заради усещането, че в нея ще намеря оная топлина на латино-музиката и страстните танци. Съдържанието ме разубеди – заглавия на 49 разказа, които са толкова обикновени, че просто не те грабват - „Осъзнаване”, „Избор”, „Ако не опиташ, няма как да разбереш”. Книга за самопомощ. Но се блъснах в обещаващ предговор: „Картата, която ни води, е нарисувана точно върху разтворената длан. Свитият юмрук скрива от погледа точния път.”

Всъщност, в тази и следващата книга „Приказки за подарък на оригинални хора” се срещнах с много приказки – не само южноамерикански – и наши, и персийски, и африкански, с много анекдоти – познати „по друг начин”, с лични истории. Но разказани и изтълкувани по конкретен повод. Такава беше и срещата с автора – той разказваше приказки. Разказваше анекдоти. Разказваше истории. Залата се смееше често. А дон Енрике завършваше с думите, че е чудесно да се смеем заедно, но това, което сме чули и това, което се случва, е урок. Така ни накара да мислим, че вероятно всеки наш миг е урок.

Накрая авторът седна да раздава автографи. Не можех да откажа на дъщеря си още една книга, в която човекът, който разказва приказки, ѝ написа „con viva simpatia” (с дълбоко съчувствие) – прекрасно послание от непознат.











  




[ Обратно в указателя за π–референции ]



Добавено на: January 15th 2012
Изпратил: Илияна Делева
Посещения: 2004






литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.06 Секунди