литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  

Илияна Делева
Поезията като мисия





Poesis International – това е румънското списание за съвременна литература, чийто главен редактор Клаудиу Комартин беше на първи март, за да го представи, в София, пред тесния кръг на дошлите в Чешкия кабинет на Софийския университет.

За мен е емоция дори влизането в тази сграда и обстановката, сякаш непроменена от създаването ѝ – с тесните дървени банки и малки прозорчета. Но нещата все пак са се променили. Тук редом са застанали традиция и новаторство, а младите преподаватели, търсещи нови форми за приобщаване на студентите към изучаваното, носят особения академичен дух.

Докато чакаме началото, се водят свободни разговори, идващите се запознават, разменят мартенички. Това е повод по-късно в дискусията да се чуе въпрос какво са разказали на госта за мартениците. И да стане ясно, че уникалният ни обичай, макар и в друга разновидност, е познат и в Румъния.

Разглеждам един екземпляр от последния брой. На 158-те страници списанието представя поети, писатели, книги. Прави впечатление, че някои от текстовете не са преведени на румънски, а са оставени в унгарския си оригинал или са на английски. Защо е така, малко по-късно ще разбера. Засега съм само заинтригувана. Обръщам внимание на представянето на книги – по обем нещо повече от ревю, нещо по-малко от задълбочена рецензия. Но и това е нещо, за което трябва да попитам. Произведенията на някои от поетите са на два езика – оригиналния, на който са създадении, и в превод на румънски език. Има български, сръбски, унгарски, испански, израелски имена. Един широк преглед на литературата днес. Доминира поезията, но има и проза, има есета, рецензии, теоретични статии.

Петнадесетина минути след обявения начален час, Мария Калинова открива дискусията. Представя Клаудиу Комартин като главен редактор на списанието, което е във фокуса на нашата среща и като един от най-добрите румънски поети днес. Младостта не само не пречи, а и спомага за да започнеш нещо с такъв размах и ентусиазъм. Poesis International е списание, което излиза в град Сатомаре – на румъно-унгарската граница. Това обяснява текстовете на унгарски. Когато Клаудиу разказва за идеята на списанието, не може да подмине проекта Word Express. Word Express е проект за литературен обмен в Югоизточна Европа, част от подкрепената от ЕС програма „Литература през граници“, в партньорство с издателства и книжни центрове в Истанбул, Загреб, Тел Авив, Букурещ и София, както и други партньори в дванадесет страни от региона: Армения, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Израел, Македония, Румъния, Словения, Сърбия, Турция, Хърватска, Черна гора, и Обединеното кралство. Има за цел да развие по-близки връзки между литературните организации и издателите (печатни и електронни) в региона, за да се създаде неформална мрежа, която да подпомага литературния обмен и да изследва потенциала на литературата като средство за междукултурен диалог.

Poesis International е естествено продължение на тези идеи. Един от говорителите на своето поколение, поет, дебютирал през 2003 и спечелил веднага голямата румънска литературна награда „Михай Еминеску“, Клаудиу Комартин има опит и от участието си в списанието Versum и на интернет изданието EgoPHobia. Влючвайки се в проекта Word Express той не само разбира необходимостта от културен диалог, но и се запознава с интересни автори от страните, включени в него. Желанието му да продължи тези идеи се претворява в списанието, чийто трети брой достига тираж 1000 и е разпродадено.

Мисията на Poesis International е да публикува живата литература на Балканите. Да преодолее факта, че „въпреки лесната връзка, все по-малко се познаваме и все по-малко се четем“. Затова и основната рубрика е „На фокус“, в която се представя по един чуждестранен поет. В досега излезлите три броя, това са Матю Суин – Ирландия, Радмил Лазич – Сърбия и Жужа Раковски – Унгария. Рубриката „Портрет“ се стреми да покаже по един чуждестранен и един румънски, но със световна значимост (поне според редакторите) поет. А рубриката „Анкета“ задава едни и същи въпроси към автори от различни поколения и страни за да покаже общите им търсения.

За да се постигат тези цели е важно да се изградят поне две групи от хора – едната от чуждестранни автори, споделящи идеите на екипа и отговарящи на критериите за добра съвременна литература, от една страна, и румънски поети и добри преводачи, от друга. Българските автори, представени в този брой, са Иван Христов, Камелия Спасова и Кристин Димитрова. Техните стихотворения са публикувани на румънски и в оригинал, но преводът е направен през английски.

Когато се говори за поезия, е по-добре да се остави да говори самата поезия. Ето защо Иван Христов чете откъси от „Бдин“, а Клаудиу Комартин чете своя превод на поемата. После приканва Камелия да остави камерата и да прочете публикуваните в броя свои стихове. Преводите отново са на Клаудиу и той чете, за да усетим звученето на румънски.

Заговаря за ролята на превода, за това, че езикът се променя и новият превод вдъхва нов живот на класическите произведения, за плановете да публикуват в списанието нов превод на Бодлер. Споделя, че „преводачът е предател“, което на румънски е и игра на думи, но после опровергава тази мисъл, говорейки за връзката, която преводачът трябва да чувства с автора и тя е която му позволява да се отдалечи от буквалистиката на текста.

После на екрана изплуват заготовки от брой 4 на Poesis International, за да ни стане ясен начинът, по който Клаудиу и екипът му работят.

Мария Калинова го моли да ни прочете свои стихове. Първоначално е склонен да откаже, но след като Иван Христов отваря сборника „Балкани“ и чете на български, разравя компютъра и прочита „Отпадъчни мечтания“. Камелия Спасова също споделя свой любим къс от Комартин.

И разговорът се понася в различни посоки, защото е време за въпроси.

След разказа за молдовския вариант на мартеницата, с който се кичат само жени, следват размисли за ролята на поезията и на нашите „малки“ езици, на които несъмнено ще дойде ред; за ролята на поезията в живота на човека, как тя може да има лечебен ефект, както музиката, и че макар да има много пишещи, които я приемат като брошка, голямата поезия съществува и може да достигне до хората, а вкусът към нея трябва да се възпитава именно от хора като нас.

Иде реч и за занаятчийството в изкуството, когато Клаудиу Комартин споделя „Поезията е щастлива, защото няма таргет група. Истинските поети пишат за това, което занимава тях.“ Понятието „Балканска литература“, според него, е пресилено – твърде големи са различията, и езикови и културни, но все пак имаме шанса да се срещнем върху тънката релса на общото. И е важно да се търсим и работим заедно.

Питам го за представените в списанието книги. Отговаря, че това са сериозни рецензии на последните, излезли на румънския книжен пазар. Баланс, ориентиран към румънския читател. Повече са на румънски автори, но има и на преводни.

Отново темата се връща към румънските поети. Говори за поколенията – начинът, по който се мисли за поезия в Румъния и за изводите, до които е достигнал с времето, че поетите, а не групите, създават поезията. За това, че защитавайки някаква поколенческа тенденция, е изгубил много време в ненужни размисли и спорове.

За отношението на екипа към публикуването на театрални текстове, литература за деца и юноши и произведения на добри текстописци, е следващият въпрос. Клаудиу Комартин отговаря, че вече са публикували театрален текст, а това да има литература за деца – е добра идея, която не му е идвала досега. Въпросът го подсеща за нещо и той намира в Интернет изпълнение на Александрина Христов, която пее джаз по свои текстове, а същевременно е прекрасен художник.

Вечерта завършва с мислите за универсалността на изкуството, за многостранността на таланта и с усещането, че трябва да се търсим по пътищата, които изминаваме чрез словото, за да има едно по-добро утре.





Първа публикация: Книгите – пространство за българските книги, http://www.knigite.bg/









  




[ Обратно в указателя за π–референции ]



Добавено на: June 29th 2011
Изпратил: Илияна Делева
Посещения: 1832






литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.05 Секунди