Flash mobs, заформящи се и разпиляващи се тълпи, е явление, свързвано с новите технологии, с шеметното разпространение на информация от човек до човек или в новите общности на новите медии. Тези тълпи преминават отведнъж на определено място, всички водени от еднакво очакване и намерение и се разотиват от само себе си, оставящи в недоумение непосветения страничен наблюдател, създаващи впечатление за единомислие и общ заговор, без фактически да общуват пряко помежду си. Наскоро такова нещо се опитаха да организират преднамерено едни съвременни артисти – на езерото Ариана, май. Не знам какво е станало, но силно се съмнявам, че са успели, защото задължително условие за него е спонтанността.
Вчера привечер очакващият пътник на гара Подуене можа да наблюдава съвсем натурална мяркаща се тълпа. Един кибик от чакалните ме попита, Ама това ли беше?, казвам, Ами, да. А, какво беше, какво значи? Ами значи, че всички го искаме. Аха, а какво искаме?, Музей, музей за съвременно изкуство. А-а значи искате гарата да стане музей. – Зад редките зъби на пътника видях, неподозирана досега, претенцията към мястото. Като изключим тази моя претенция, излязла с чуждия лош дъх, акцията се получи хубава. Направихме я всички, които бяхме. Имаше известни физиономии, имаше лица, светещи с печата на художничеството, имаше професионални посетители на изложби и премиери, имаше студенти и журналисти, имаше и други. Изглеждаше естествено и силно. Отстрани, на полицая ченето му провисна.
Днес сутринта, в същото телевизионно студио, в което вече два месеца разни политици си поделят електората, който още не е гласувал за тях и правят коалиции без да мислят за несигурната волеизява на подавателя, та в същото това студио, едно момче с шапка, което правело плакати и покани, обясни, че това вчера било негова акция и се е получила така добре, защото то хитро било послъгало, че самият Кристо ще е тук. А до него Недко Солаков осветляваше кой е спуснал момчето с шапка, а именно става дума за цяла верига, която го държи, и че то всъщност е много талантливо, ярко е, натърти, и показва в чужбина, както прави и самият Солаков, както прави и Кристо.
А пък аз си мислех, и така казах на човека от гарата, който също имаше някаква шапка, освен няколкото си зъба, че това е общата ни волеизява. Че важното е, че всички го искаме музея, за който се говори поне от 10 години. А иначе, на Мудов на изложба още не съм била, въпреки че той все още се излага и тук, пред българския електорат, за разлика от Недко и Кристо.