От появата си София филм фест e радостен факт за киноманите. Само дето последното му издание (4–20 март 2005 г.) стана повече факт, отколкото радостен. Ведрите чувства бяха санкционирани със скверни изживявания — толкова по-неприятни, колкото по-очевидно избежими. Получи се нещо голямо, трудноподвижно, притеснително. Образно казано — някой събрал от седем кладенеца вода и я излял в канавката. Изводи — ако настоявате да съсипете нещо, на което всички умират да се порадват, следвайте стъпка по стъпка простичката схема на 9–ия международен кинофест в София.
1. Произвол. Съставете програма от 10 силни заглавия, 10 нашумели и сто и няколко какви да е: публиката със сигурност ще попадне първо на последните и после ще се откаже от първите.
2. Диверсия. Големите фестивали имат 3–4 централни секции и 2–3 ретроспективи. Направете 30–ина секции, за да заблудите и врага, и приятеля.
3. Символика. Изберете музика и лого, които да настроят погребално. Наблегнете на сивото и черното. Ако изданието ви е девето поред, сложете за цвят оранжева девятка, която прилича на изрязана от ламарина в нетрезво състояние.
4. Установяване на контакт. Подберете няколко по-неадекватни реклами за бира и автомобили, наставете ги до обща продължителност десетина минути и с геноцидна страст излъчвайте преди всяка прожекция така получения блок, до посиняване на публиката (след третото облъчване и най-закоравелите се пречупват, вж. “Портокал с часовников механизъм”).
5. База. Ако публиката не е достатъчно посиняла, я оставете на студено (courtesy “Одеон”, “Люмиер”, “Дом на Киното”), докато не повее южнякът (courtesy баба Марта). Понеже киноманът е упорита твар, пробвайте и да го обгазите (“Одеон”: смрадта се пропива в дрехите, зрители крият носове с шалове, ръкавици, Каталога на Феста и други подръчни материали). Ако чуждестранните гости още не са се освестили къде се намират (режисьорът Сърджан Колевич в “Люмиер”: “Това е един човешки, топъл филм… дано ни сгрее в тази студена зала!”), ги натикайте във WC без сапун и тоалетна хартия.
6. Субтитри. Непременно и на всяка прожекция ги забързвайте или забавяйте с по няколко реплики. Вкочанената публика се вижда принудена да свирка и да пляска, при което си отпушва носовете и става уязвима за обгазяване. На хонконгски и корейски филми оставяйте непокрити по-дългите диалози. При сгоден случай въобще елиминирайте превода (“Дарбата”).
7. Пунктуалност. Обявете, че Хикс ще дойде, след което обявете, че няма. И, понеже това не е много оригинално, отменете някоя и друга прожекция, без да се издадете кога все пак ще се прожектира отпадналият филм.
8. Права и задължения. Постарайте се да не стане ясно какво бива и какво не. Канете преживящите пуканки на арт-филмите (“Люмиер”). Акредитирайте всички, за които се сетите, след което ги пускайте преди простосмъртните с билети.
9. Служебни прожекции. След даване отпор на редовната публика, особено важно е да ликвидирате специализираната. Не правете нарочни скрийнинги за медиите и не извеждайте събитието на професионално ниво, за да не ви излизат с претенции.
10. Гости. Докарайте пет-шестина режисьора на ленти от фестивала, курдисайте ги в публиката и — ако след филма остане някой в салона — ги изтъпанете на сцената да се оправдават. Но не правете пресконференции след съответните прожекции, журналистите ще се зарадват.