На мнение съм, че трябва да бъдем снизходителни към своите сънародници, затова няма да изсипя тук всички псувни, които ми идват на ум по адрес на новия български филм “Изпепеляване”. Алеко Константинов е направил достатъчно, за да могат българите днес да се чувстват като закоравели идиоти. Жалкото е, че действителността дава само потвърждение след потвърждение на неговите внушения. Но все пак си мисля, че това, от което българите имат нужда, е повече обич.
В “Изпепеляване” се разказва освен за една интернационална любов и за концлагери. И това идва години след като сме гледали шедьоврите в тази тематика “Момичето на твоите мечти” и “Светът е прекрасен”. Но от сегашната българска кинотворба не си личи нейните автори да са гледали тези два филма. Защото сигурно щяха да направят нещо по-свежо, щяха да си дадат сметка, че е много трудно да снимаш филм за концлагери, след като италианците и испанците са успели да направят от това разкошни комедии, лишени от всякакъв патетизъм.
Именно патетизмът е вечната болест на българското кино, патетизмът и бутафорията, от които “Изпепеляване” горчиво страда. Не искам да кажа, че този филм е лош, тъп или неуместен. Неуместен е политическият му тон, нелеп като предизборната карта с черепите, която мнозина си спомнят. Неадекватни са и спорадичните прояви на чувство за хумор, според една от които комунистите са хора, които обикновено влизат в къщата на буржоата заедно с вратата. “Пак ли с вратата!?” — възкликва героинята на Цветана Манева и това (нека си признаем) е една изключително блудкава реплика.
Хубава, макар и епизодична роля прави Йосиф Сърчаджиев. Сравнително убедителен е Николай Урумов като шеф на концлагер (и му отива! Сега комунягите като дойдат на власт, Станишев може да му намери подходяща работа!). Останалите обаче са под всякаква критика! Параскева Джукелова прави онова, което се очаква от нея (показва си циците), Деян Донков гледа лошо и дъвче лошо пред портрета на лошия Сталин, а Васил Михайлов си е пуснал мустаци а–ла Георги Димитров и въпреки това силно напомня на капитан Петко Войвода, какво да го правиш!
“Изпепеляване” е поредното тържество на българската кинопосредственост, плюеща грозно по времето, когато все пак у нас се правеше кино. Дано и новото време успее да произведе хубав филм, но очевидно това няма да стане с нещо толкова политически зомбирано и безхитростно като настоящата издънка.
Изпепеляване
Izpepeliavane
Държава: България
Година: 2004
Времетраене: 90 минути
Жанрове: Драма
Звук: Dolby SR
Световна премиера: 29.08.2004
Премиера в България: 29.08.2004
Режисьор: Станимир Трифонов
В ролите: Стефан Вълдобрев, Деян Донков, Параскева Джукелова
Сценарист: Йордан Де Мео
Изображението е взето от Първи дубъл.