литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  

Илияна Делева
Естествено като дишането
Премиера на дебютната стихосбирка на Мартин Спасов „Аз мога да цитирам тишината” изд. Хермес





В Книжарница-галерия София-прес на 4.10. сме. Залата е пълна. Едно жълто листо от кестен стои във ваза на масата. Какво по-естествено за софийската есен. Всичко започва изведнъж – без предисловия. Виолета Христова чете стихове. Камелия Кондова продължава след нея. „Мартинеее!” възкликва след едно от стихотворенията, които е избрала. Започва друго. От залата се чува „Много го обичам това!”. Стиховете са писани от младия човек до тях – Мартин Спасов. Поводът да сме тук е представянето на дебютната му стихосбирка „Аз мога да цитирам тишина”. Едва сега Виолета Хрстова открива с добре дошли към посетителите и към автора и го уверява, че тук са само приятели.

Изправя се самият Мартин. Той е млад, висок, човек, който сякаш не се взема на сериозно. Казва, че е прописал преди три години във фейсбук, когато попаднал на страница за лично творчество. Днес се вижда на живо за първи път с много от хората – последна брънка, която да затвърди духовното им приятелство. Първото стихотворение, което споделил и хората харесали, го накарало да продължи да флиртува с думите. Осъзнал, че вдигнатите палци не са мерило, че има други по-важни неща. Защото важно е какво причиняват думите. Сравни ги със седефената мида, която от песъчинка отглежда бисера в себе си.

Разказва, че почти на шега се е включил в конкурса на изд. Хермес и го е спечелил. После с помощта на Виолета Христова направил селекцията и подредбата и се получила книга. Не обича да поставя заглавия на стиховете си – мисли, че това ги ограничава. Но книгата трябва да има заглавие. „Аз мога да цитирам тишина” била първата му хрумка. После обмислили, минали през различни варианти и се върнали към това, защото тишината вероятно е това, което най-трудно чуваме.

Личи му, че се вълнува. Нервно прелиства страниците на книгата. Камелия Кондова се обажда „Правилно прелистваш. Прочети!” И Мартин чете. Толкова е топло в залата. Толкова обич витае, че някак естествено е да наречеш поета по малко име. А докато слушаш стиховете съвсем се унасяш, защото те галят ухото, но и душата с тишината, която пренасят, с мекотата си.

Виолета Христова се е подготвила да представи Мартин Спасов, но все пак признава, че ѝ е трудно. „Как да обясняваш човек, който така добре се обяснява сам?” Споделя, че според нея той заслужава цялата ни отзивчивост. Нарича го кораб в морето на българската литература, какъвто не се появява често. И признава „Чете ми се точно такава поезия – естествена като дишането.” Не пропуска да отбележи качествата на Мартин Спасов, а именно фин усет към думите и умение да работи. Нарича дебютната му стихосбирка „книга за думите и скритата им сила”. След нея от името на издателство Хермес говори Десислава Добрева, която разказва за конкурса и изразява гордостта си от това, че работят с такива талантливи млади хора.

Камелия Кондова не е многословна, но все пак като поет споделя, че поезията е повече от съдба, както и талантът. Пожелава му характер да си носи таланта. А Николай Милчев разкрива, че това е една от най-модерните книги, които е чел напоследък и сравнява дебюта на Мартин Спасов с дебютите на Добромир Тонев, Иван Желев, Иван Методиев… Казва още „Не вярвам, че пише отскоро – той пише отдавна, но не го знае”. Определя го като мъдър и млад старец.

Накрая Мартин Спасов отново чете, вече стихове писани след излизането на книгата. Когато спира към него се извива дълга опашка от желаещи за автограф.











  




[ Обратно в указателя за π–референции ]



Добавено на: October 15th 2013
Изпратил: Илияна Делева
Посещения: 1779






литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.05 Секунди