Вечерта на 23 юли е. В рок бар „Фенс” в София групата за поезия и алтернативен рок „ЛаТекст” правят пореден концерт със специален международен гост. Този път с тях на сцената се качва поетът и музикант Док Дръмхелър от Нова Зеландия, с когото групата осъществява „балканско-тихоокеански литературно-музикален пърформанс” (по думите на организаторите, прочетени в поканата).
Събитието е и за да представи новозеландското литературно списание Catalyst, където един от акцентите е върху съвременната българска поезия, и „Литературен вестник”, където пък са намерили място петима съвременни новозеландски поети.
Входът е свободен. Пиенето е с пари (но пък съвсем не е задължително). Пристигам в клуба, придружена от съпруга си и се присъединяваме към пристигнали вече познати, пишещи хайку. Това не бива да ви заблуждава, че сега ще съм в ролята на хайджин. Аз съм просто вашият светски репортер на мястото на събитието. А присъствието им е заради организатора Петър Чухов и новозеландския му гост Док Дръмхелър, които са известни и със своите хайку.
Забелязвам Литературен вестник и три книжки – едната всъщност е самото списание Catalyst, а другите две са книги на Док Дръмхелър. докато разглеждам Catalyst се появява самият Док, запознаваме се. Той е сърдечен, отворен към света, лъчезарен. Може би едно от нещата, които сближават поетите от различни места е именно тяхното любопитство към света.
Постепенно клубът се позапълва – виждам и някои от участниците. Начало. Док Дръмхелър изрича дълго неразбираемо изречение. Петър Чехов превежда „Док каза здрасти”. Всъщност е така – Док поздравява събралите се в клуба на маорски.
После Петър ни разказва най-важните неща като кой е Док: редактор и издател на Catalyst, организатор на фестивали и литературни пърформанси, водеща фигура в днешната новозеландска поезия. Роден е в Чарлстън, Южна Калифорния (САЩ), но е прекарал повече от половината си живот в Нова Зеландия. Работил е с театрални и музикални групи, с които е печелил различни награди, има публикувани десет стихосбирки. Участвал е в много фестивали в Куба, Индия, Япония, Австралия, Литва, Унгария и др. Живее в Оксфорд (Нова Зеландия), където работи като преподавател по творческо писане в училище за млади писатели.
Слънцето в очите му е от поезията, и от детето, което продължава да живее в него, защото театралните изяви на Дръмхелър са по специалността му – кукловод, а в това училище той всъщност преподава творческо писане на деца, обикаляйки цяла Нова Зеландия.
Catalist е списанието, чийто основател и редактор е Док Дръмхелър. Идеята е да бъдат представени в Нова Зеланидя поети от различни краища на света. Този е десети юбилеен брой. В него са представени поети от Япония, Румъния, Индия… и България.
Българското присъствие в Catalyst : Галя Николова и Иван Ланджев – млади и талантливи, стиховете им са изключително интелигентно преведени от Анджела Родел. Галя търси отговор на вечни въпроси и намира смисъла в спомените от детството, а Иван танцува „Тукашен блус” с битието.
Марин Бодаков е представен със свои творби, които за първи път публикува именно в Catalyst, а е писал докато е пътувал в Латвия. Ето как благодарение на своята универсалност, а и на преводачите ( в случая благодарността е към съпругата му Зорница Христова) поезията е навсякъде. Само ми се счу или той сам вметна сякаш в скоби „не и тук”. Или внушението е от последвалата тежка нощ на четиридесетия ден от протестите.
Кристин Димитрова не е в клуба, но за да представи нейното участие Галя Николова чете стихотворението и „По време на пътуването”. То е от онези поетични късове, които разказват своя история – тук внушението е за история на нищото. Последен свое стихотворение чете самият водещ – Петър Чухов. Избрал е „Застудяване”, преведено от Калина Филипова. Английските преводи слушаме артистично представени от Док Дръмхлер. Може би за някого е странно, че обръщам такова внимание на преводачите, но те са изключително важни – без тях връзката не би била осъществена, а така Catalyst, по думите на Петър Чухов става катализатор и на българската поезия.
Следват няколко хайку на Док Дръмхелър. Четат ги по два пъти: Док Дръмхелър на английски, а Петър Чухов на български. Така японската традиция хайку да се чете два пъти за да не отмине твърде бързо мигът и да бъде уловен се удвоява. Писал ги е в София. Впечатлен е от образите на моста на влюбените, могилата на незнайния войн, статуята на златна София като среща на различни религии. Успявам да запиша българския вариант на едно:
улични котки
разговор за
политика
Док Дръмхелър, Дейвид Егълтън, Кимбърли Холмс, Марийса Капета и Бен Браун са новозеландските имена в брой 27 на „Литературен вестник”. Всички те са представени кратко с най-същественото за тях – прояви, книги и с по няколко стихотворения. Док Дръмхелър и Петър Чухов са избрали да ни прочетат по едно от всеки. Чухов обръща внимание на бележките под линия, защото те обясняват не просто значението на думите, но и някои същностни за разбирането на тази поезия неща. Не се поддавам на изкушението да ви „разказвам” поезия. „Литературен вестник” е достъпен и на пазара в книжния му вид и в мрежата в електронния.
Концертът започва с две авторски парчета на Док. Петър Чухов ни уверява, че текстовете им са истинска поезия и изразява надеждата си някой ден да бъдат публикувани на български език.
След това Док и LaText представят няколко нови съвместни композиции.
И естествено преливат в обичайните, вече познати парчета от репертоара на бандата. За тези, които никога не са ги слушали ще цитирам част от поканата: Концертите на „ЛаТекст“ са Spoken Word пърформанси, в които деликатността на поезията е съчетана със суровата енергия на алтернативния рок, с блус, ска, реге, суинг, джаз и етно влияния. В тях стиховете са част от композициите, те плуват над музиката и потъват в нея, но без да бъдат изпяти. Членовете на групата са Петър Чухов (поезия, глас, китара), Елена Пенева (вокал, синтезатор), Иван С. Вълев (бас, глас) и Гриша Маникатов (барабани).
Удоволствието от поезията, музиката, новото познание остават за мен. Но съм длъжна да ги споделя и поделя, защото само така усещанията са истински и дълбоки.