Пътуваме натам и обратно с добри мисли и настроение. Защото сме тръгнали към поредното издание на инициативата „Кръстопът на изкуствата” и сме склонни да очакваме нови хора, интересни срещи и удовлетворение от празника, който сами създаваме.
Някой се е опитал да ни подхвърли някакъв хейт (в социалната мрежа, естествено – то те май и затова са измислени – да си острим ноктите виртуално върху другите, уж наречени приятели), но успяваме да го приемем с усмивка. Защото сме просто приятели, тръгнали на среща с приятели и търсещи приятели.
Това, разбра се, се случва по кръстопътищата. Не знам на кого ли първо е хрумнало да нарече срещата си с някого кръстопът. Но добре го е нарекъл. Кръстопътят е точката, в която се пресичат пътища ( а „път” е една от универсалните метафори за „живот”).
Пристигаме в Благоевград и редно е да благодарим първо на Американския университет и Силвия Топурска за това, че ни приютяват не просто в някаква зала – а в зала, в която има всичко – и медия и озвучаване и условия художниците, които са с нас да поставят картините си така, че да им се насладим истински.
И започваме с тях – разглеждаме картините им на влизане, даваме им възможност да ни се представят. Но те, разбира се не говорят много – техният език е този на формите и цветовете. Тук са картини на Нина Златева, Мариана Ставрева (рисувани с ръце) и Гавина Левашка.
Красимир Кунчев създава настроение с чудесните си песни и майсторска китара. Нали затова е бард – да слее музика и слово в откровение.
Веселка Христова разкрива тайната на създаване на „Кръстопътя” (на този, нашия, че кръстопътища много), а Весислава Савова представя книгата ни и авторите, участващи в нея. Книга, с която можем да се гордеем, най-вече с думичката „заедно” – вълшебна е и заедно сме направили нещо, в което всеки може да намери своята страничка. Разбира се Весислава Савова и Бранимир Събев имат най-голяма заслуга – заради идеята и положения по осъществяването и труд.
Разглеждаме представени книги. Говорим си много в кратките почивки.
Но нали сме тук за срещата с хора, а не за да се хвалим. Запознаваме се с тези, които са тук и създават своя свят – истинско откритие са разказите на доктор Ангелина Давидкова. Те двамата с Кънчо Кожухаров ни разказват и за конкурсите и сборниците „Златен кан”, за трудностите по издаването и разпространението и за радостта от успеха. Уляна Паскалева рецитира свои стихове.
Весислава Савова показва и представя две исторически книги, написани от проф. Георги Генов „Американският принос за възраждането на българщината с особен оглед към личността на Илайъс Ригс” и англоезичната му – „Pascin and Bulgaria”.
Каква е истинската работа на Мира Василева в „MB-Partners” разказва и показва с една демонстрация самата тя. Кратка демонстрация, нетипична, защото е пред толкова много неучастващи, а само наблюдаващи хора,но пробуждаща въпроси и любопитство. Офисът им в София е дом на една нова инициатива: Литературно ателие – един път в месеца, място за среща, в която да споделим прочетеното, да си поговорим къде какво ново и само в краен случай да прочетем и се похвалим с нещо наше.
Послеслов: Тъй като от случилото се събитие до изпращането на този репортаж мина доста време мога да разкажа и за едно такова ателие – в офиса на ул. Средна гора – приютили сме се само няколко души. Говорим си за прочетени книги, за книгите, които в момента четем, за представяния на поети и писатели в интернет и вестниците, за предстоящи и преминали конкурси. Запознаваме се с нови хора, защото макар да сме все едни и все същите, винаги има някой, когото да срещнеш за първи път (поне на живо). Така че: търсете информация за следващата среща и се присъединете. Всеки върви по своя път. А на всеки път има кръстопъти (точки на пресичане с другите пътища).