Илияна Делева
Абсолютно и относително от физиката до философията
Спомен от събитието: Дискусионен мамут 01 [Абсолютно и относително], 15 март 2013 г., 18:00 часа, Нова конферентна зала на СУ

„При мамута – срещи около човешкото” – това е мотото на срещите около палеонтологическия музей, съседните аудитории и разбира се аулата и конферентните зали на Софийския университет.

„Дискусионен мамут” е нова форма на тези добре познати и желани форми. Нещо като разклонение на добре познатото – среща на наука и изкуство, на хора на точните науки, на поети и звук или визия – както се получи – важният е предметът на всичко това, а и създателят му: Човекът.

Колко е голям човек, изправен под скелета на дейнотериум с дължина 7м и височина 4,20 м? Вярвайте ми огромен! Духът на човек е това, което го прави голям. И на този пръв дискусионен мамут водеше човешкият дух.

Темата „Абсолютно и относително” е от вечните теми на науката и философията и напълно кореспондира с представянето на книгата на Васил Видински „Ведрото на Нютон срещу дървото на Декарт”.

М. Николчина казва за книгата на Видински, че е поразителна, четивна, внимателна, прецизна – все добри характеристики за научен труд, който влиза в ролята на почти популярно четиво. Представя и дискутиращите: Димитър Денков – философ, Лидия Гурова – човек най-близък до тази област в сечението на философия и физика, Ани Илков – от малкото хуманитари, толкова широко отворени и изкушени от физиката и Георги Господинов – поет и романист.

Васил Видински навлиза в темата, представяйки авторската си гледна точка. Споделя, че е все по-недоволен от стилистиката на книгата си. Изрежда дълъг списък с благодарности и насочва към темата на срещата – проблемът за абсолютното и относителното, разглеждан по три начина. Първият е исторически с неговите две страни: традиционна и съвременна през схващанията на Декарт и Айнщайн, на Нютон и Фридман и Ърман. Вторият начин на разглеждане е систематичният, а според него най-важният проблем е какво се случва днес във физиката и философията. Едната версия е, че днес е победила относителността. Тя е по-популярна. Но по-концептуална е другата, че невидимо е победил абсолютизмът, а ние просто не сме прочели както трябва Айнщайн. И разбира се, трета версия: такъв проблем днес не съществува пред физиката. В книгата В. Видински е имал намерението да се разграничи и от трите и опитва да предложи не неутрализиране на проблема, а репонятизиране, защото има усещането, че историята на идеите и историята на понятията са различни неща.

Лидия Гурова говори изцяло за книгата. Тя е възхитена от дълбокото познаване на проблематиката, от използването на богат научен материал. Споделя, че книгата не се чете лесно, защото не формира очаквания, защото към науката е подходено изтънчено и литературно.

Димитър Денев сякаш тръгва с оправдание: има литература, защото Виденов е филолог, но който успява да се вмести между философи и физици. И обяснявайки, че ако днес философите могат да се определят като концептуалисти (представящи проблематиката чрез биографиите на учените) и универсалисти (интересуващи се от понятията без да търсят нещата зад текста), то се появява и друга възможност. Тази друга възможност е антропологизация на философията. В този ред на мисли книгата на Виденов е симптоматична, защото авторът гледа към големите картини, чрез това, което липсва на частните науки, а именно липсата на интерес към собствената им история.

За книгата на Васил Виденов говори и Ани Илков. Той не може да гледа на автора, абсрахирайки се от това, че говори за поет и белетрист. Затова и във „Ведрото на Нютон срещу дървото на Декарт” се наблюдава сливане на науки и наука с литература. И видно е, че това сливане му се нрави, то изразява един вътрешноприсъщ синкретизъм на хуманитаристите.

Като поет и писател Георги Господинов също споделя своето виждане за книгата. Казва, че тя се опитва да обяснява и подрежда, да чете Декарт и Нютон редуциращо назад, а не в подобрената им сега-версия. Разкрива опита си с една конференция в Берлин, посветена на „Крал Лир”, в която участвали еволюционни биолози, а един инсектолог споделил, че подобни форуми му дават нагледи за научната му работа.

След изложенията на основните дискутиращи Миглена Николчина задава въпросът дали говореха толкова за книгата, а по-малко за темата , защото е така необятна и плашеща. Васил Виденов се опитва да върне нещата към абсолютното и относителното, към движението на науката от едното към другото – движение относително и двупосочно. Говори за умелостта на физиката (а може би и на други частни науки) да не помни историята си, но да се ползва от резултатите си. Отново се връща към идеята за репонятизация, която не може да засяга само физиката на движението, а трябва да е по-обхватна.

Следват въпроси от залата. Някои от тях са философски, други чисто физически. Става дума за Декарт, като драматичен герой – личната и философската му драма са основани на противоречието между абсолютния Бог и относителния свят. Говори се за познаваемостта на света, защото науката има потребност да работи с обективна реалност и притежава особена безпристрастност. Вечерта завършва с думите на М. Николчина, че може и да има абсолютно знание, но то не ни принадлежи.

Оставаме в залата още известно време – за да се доближим до автора, да му поискаме автографи и да си тръгнем със събудено любопитство и с надеждата, че „физиката може да събуди очарование и почуда. И философията.” (цитатът е от един автограф)

br />