Времето минава, но споменът остава. И когато рано тази сутрин открих интервю на литературния критик Карло Бо във „Факел”, озаглавено „Преводачите са много по-културни, по-скромни и по-благородни от писателите… (а и зададох въпроса „Вярно ли е?” към преводач и писател и получих очакван и категоричен отговор „Не!”) си дадох сметка, че събитието отпреди три седмици на Чешкия културен институт, което посетих си струва закъснелия репортаж. Не, защото е „по-добре късно, отколкото никога”, а защото споменът е примесен с преживяване и оценка, докато бързият репортаж е предаване на факти, споменаване на имена, моментна емоция.
Катерина Хуртаева, директор на Чешкия център в София открива събитието, в чийто център е преводачът Мария Генова, носител на Национална награда за художествен превод на Съюза на преводачите в България. Представя се преводна книга, уникална с това, че е написана преди цели сто години, а е преведена на български едва сега.
Затова не е чудно, че мостовете между страните и през времето прекарват историци. Това са доц. д-р полк. Д. Зафиров, доц. д-р Теодоричка Готовска и обединяващото сърце на екипа, допринесъл да се случи всичко – А. Златева.
Става дума за позабравения военен кореспондент от Балканските войни Владимир Сис, по-късно направил толкова много, че не случайно е наречен „българофил” и неговата книга „От бойните полета на България”.
Книгата е истински документ, създадена от репортажите на военния кореспондент, тя ни разказва какво е Балканската война чрез ежедневието и преживяванията на войниците. Сис е единственият военен кореспондент, отразил битката при Одрин. Той е човекът обяснил българофилството си с „Не величието на победителите – а величието на мъчениците”. Той се опитва да обясни на Европа какво наистина става в България и остава неин приятел дори, когато след Първата световна война е представяна само в лоша светлина. Високо културен, полиглот, дипломат. Той проучва историята на Македония, доказва научно и документално нейната българска принадлежност. Той защитава българската кауза по света и разобличава антибългарската политика на нашите съседи.
Човек с голямо сърце, Владимир Сис е преведен от преводач и човек с голямо сърце. Мария Генова – прецизен преводач, приела популяризирането на делото му за кауза. Научила от чешката преса, че гробът на Мърквичка ще бъде унищожен, тя отделя от скромните си средства и го плаща, за да спаси последния български дом на художника, дал толкова много на страната и народа ни. За работата си тя споделя „Превода е много самотен процес”, сравнява превеждането с река, която тече и увлича.
Чудесно събитие за толкова нужни неща – мостовете между човеците и народите.