Поканата гласи:
„...На 2 октомври Културен център „Люлин“ отбелязва Деня на поезията, музиката и Международния ден на пенсионера. От 18 ч. Литературен салон „Люлин“ ще проведе среща с поети и писатели от различни поколения. Гостува музикална формация от ОКИ „Надежда“.
Това е предизвикало задълбочен анализ на темата какъв ден е 1-ви октомври и естествено какъв ден е самият 2-ри октомври. Дошлите по-рано са обсъдили това, че е ден на китайците, диабетиците, архитектите. Уикипедия подсказва, че е национален празник на още няколко народи, че е ден, в който се честват още десетки събития, че на него са се родили или са починали още хиляди известни личности по света. А 2-ри се оказва Международен ден на усмивката, Европейски ден на птиците, Световен ден на селскостопанските животни… За събраните поети в Люлин много по-важно е, че това е Денят, в който загива български офицер – доброволец – Поетът Димчо Дебелянов и това е, което всъщност дава тон на темите на вечерта.
Но да започна от начало. 2012-та е единадесетата година от съществуването на Литературен салон към Културен Център „Люлин” с инициатор и водещ големият български поет и възстановител на списание „Читалище” Димитър Милов. Този салон е минал през тържествени мигове и интимни вечери, тук са звучали поеми, балади и хайку, кратки и дълги форми, сатири, епиграми… Тук сме споделяли какво ново сме прочели, представяли са се книги, спорили сме за какво ли не.
Тази вечер на единадесетото откриване на салона залата е пълна. По стените обичайно висят картини. Необичайно на сцената са седнали четирима млади хора – това са прекрасните изпълнители при ОКИ „Надежда”, поканени от директора на КЦ „Люлин” да открият вечерта. Музиката и поезията винаги са звучали прекрасно заедно. Деца от школата по народни танци с ръководители Илона Васева и Петър Петров миксират научените хора, за да покажат умения. Елица Костадинова и нейните възпитаници от клуб „Банкя” демонстрират уменията си по самоотбрана и петте принципа на тае-куондо: Учтивост, Почтеност, Постоянство, Самоконтрол, Непоколебим дух. Искрено се надявам, че младите хора и близките им ще останат да чуят поетите, да открият словото като друга форма на изразяване. Но не – те си тръгват след като са показали себе си и са раздали рекламните си материали. Не мога да съдя: отдавна знам, че PR не е мръсна дума. А така ми се искаше да напиша „тази вечер любителите на спорта ще се научат да слушат музика и слово, музиканти и танцьори ще изразят вълненията си в думи, а поети ще открият магията на движението в своите стихове”.
Е, стигаме и до поетите. Димитър Милов открива сезона, вечерта и дава думата на поети. Тук са Воймир Асенов, Янко Димов, Иван Есенски, Красимир Петров. Те четат стихове – свои, най-нови и посветени на тези два дни за които вече разказвах. Есенски започва със стих на Дебелянов. Не пропускат да ни поканят на юбилейното честване на Янко Димов и представянето на неговите избрани стихове. Мюмюн Тахиров кани на поредно четене, защото „избухне ли душата на поета” се ражда красота.
Светлана Йонкова е с китарата си. Поет с китара, влюбена по рождение тя умее да опитомява дяволи и дава правилния отговор на всички въпроси с песен „аз съм влюбена даже в смъртта”. Следват стихове от Анелия Янковска – Сенгалевич и Георги Киров. Отново се връщаме на темата за душата на поета, за душата, която има точен час на тръгване, но може би не часа, а мисията е онова, което има значение.
Валерия Тодорова и Янаки Зибилянов ни връщат към днешното ежедневие с точно намерената си сатира. За да продължим да четем стихове, които животът в Люлин предизвиква у нас, защото и аз и Ваня Иванова, Райчо Русев, Яким Дянков, Веска Нанова, Петър Лозанов, влетялата в последния момент Мира-Бояна живеем точно тук – в седмия по големина град, в спалнята на София, в най-красивия град на агломерата и както искате го наречете – в квартала сгушен между две планини уютно и топло.
Димитър Милов споделя ,че светлината в салона се увеличава. Маля Михайлова ни повежда със стиховете си към мисли за вярата, а Светлана завършва с китарата и „Християнка” – една трудна за обич, но даваща обич житейска и лирическа философия. Благодарим на Йорданка Костова – директор на КЦ „Люлин” с уговорката да се срещнем отново на 6.11.