Poesis International – това е румънското списание за съвременна литература, чийто главен редактор Клаудиу Комартин беше на първи март, за да го представи, в София, пред тесния кръг на дошлите в Чешкия кабинет на Софийския университет.
За мен е емоция дори влизането в тази сграда и обстановката, сякаш непроменена от създаването ѝ – с тесните дървени банки и малки прозорчета. Но нещата все пак са се променили. Тук редом са застанали традиция и новаторство, а младите преподаватели, търсещи нови форми за приобщаване на студентите към изучаваното, носят особения академичен дух.
Докато чакаме началото, се водят свободни разговори, идващите се запознават, разменят мартенички. Това е повод по-късно в дискусията да се чуе въпрос какво са разказали на госта за мартениците. И да стане ясно, че уникалният ни обичай, макар и в друга разновидност, е познат и в Румъния.
Разглеждам един екземпляр от последния брой. На 158-те страници списанието представя поети, писатели, книги. Прави впечатление, че някои от текстовете не са преведени на румънски, а са оставени в унгарския си оригинал или са на английски. Защо е така, малко по-късно ще разбера. Засега съм само заинтригувана. Обръщам внимание на представянето на книги – по обем нещо повече от ревю, нещо по-малко от задълбочена рецензия. Но и това е нещо, за което трябва да попитам. Произведенията на някои от поетите са на два езика – оригиналния, на който са създадении, и в превод на румънски език. Има български, сръбски, унгарски, испански, израелски имена. Един широк преглед на литературата днес. Доминира поезията, но има и проза, има есета, рецензии, теоретични статии.
Петнадесетина минути след обявения начален час, Мария Калинова открива дискусията. Представя Клаудиу Комартин като главен редактор на списанието, което е във фокуса на нашата среща и като един от най-добрите румънски поети днес. Младостта не само не пречи, а и спомага за да започнеш нещо с такъв размах и ентусиазъм. Poesis International е списание, което излиза в град Сатомаре – на румъно-унгарската граница. Това обяснява текстовете на унгарски. Когато Клаудиу разказва за идеята на списанието, не може да подмине проекта Word Express. Word Express е проект за литературен обмен в Югоизточна Европа, част от подкрепената от ЕС програма „Литература през граници“, в партньорство с издателства и книжни центрове в Истанбул, Загреб, Тел Авив, Букурещ и София, както и други партньори в дванадесет страни от региона: Армения, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Израел, Македония, Румъния, Словения, Сърбия, Турция, Хърватска, Черна гора, и Обединеното кралство. Има за цел да развие по-близки връзки между литературните организации и издателите (печатни и електронни) в региона, за да се създаде неформална мрежа, която да подпомага литературния обмен и да изследва потенциала на литературата като средство за междукултурен диалог.
Poesis International е естествено продължение на тези идеи. Един от говорителите на своето поколение, поет, дебютирал през 2003 и спечелил веднага голямата румънска литературна награда „Михай Еминеску“, Клаудиу Комартин има опит и от участието си в списанието Versum и на интернет изданието EgoPHobia. Влючвайки се в проекта Word Express той не само разбира необходимостта от културен диалог, но и се запознава с интересни автори от страните, включени в него. Желанието му да продължи тези идеи се претворява в списанието, чийто трети брой достига тираж 1000 и е разпродадено.
Мисията на Poesis International е да публикува живата литература на Балканите. Да преодолее факта, че „въпреки лесната връзка, все по-малко се познаваме и все по-малко се четем“. Затова и основната рубрика е „На фокус“, в която се представя по един чуждестранен поет. В досега излезлите три броя, това са Матю Суин – Ирландия, Радмил Лазич – Сърбия и Жужа Раковски – Унгария. Рубриката „Портрет“ се стреми да покаже по един чуждестранен и един румънски, но със световна значимост (поне според редакторите) поет. А рубриката „Анкета“ задава едни и същи въпроси към автори от различни поколения и страни за да покаже общите им търсения.
За да се постигат тези цели е важно да се изградят поне две групи от хора – едната от чуждестранни автори, споделящи идеите на екипа и отговарящи на критериите за добра съвременна литература, от една страна, и румънски поети и добри преводачи, от друга. Българските автори, представени в този брой, са Иван Христов, Камелия Спасова и Кристин Димитрова. Техните стихотворения са публикувани на румънски и в оригинал, но преводът е направен през английски.
Когато се говори за поезия, е по-добре да се остави да говори самата поезия. Ето защо Иван Христов чете откъси от „Бдин“, а Клаудиу Комартин чете своя превод на поемата. После приканва Камелия да остави камерата и да прочете публикуваните в броя свои стихове. Преводите отново са на Клаудиу и той чете, за да усетим звученето на румънски.
Заговаря за ролята на превода, за това, че езикът се променя и новият превод вдъхва нов живот на класическите произведения, за плановете да публикуват в списанието нов превод на Бодлер. Споделя, че „преводачът е предател“, което на румънски е и игра на думи, но после опровергава тази мисъл, говорейки за връзката, която преводачът трябва да чувства с автора и тя е която му позволява да се отдалечи от буквалистиката на текста.
После на екрана изплуват заготовки от брой 4 на Poesis International, за да ни стане ясен начинът, по който Клаудиу и екипът му работят.
Мария Калинова го моли да ни прочете свои стихове. Първоначално е склонен да откаже, но след като Иван Христов отваря сборника „Балкани“ и чете на български, разравя компютъра и прочита „Отпадъчни мечтания“. Камелия Спасова също споделя свой любим къс от Комартин.
И разговорът се понася в различни посоки, защото е време за въпроси.
След разказа за молдовския вариант на мартеницата, с който се кичат само жени, следват размисли за ролята на поезията и на нашите „малки“ езици, на които несъмнено ще дойде ред; за ролята на поезията в живота на човека, как тя може да има лечебен ефект, както музиката, и че макар да има много пишещи, които я приемат като брошка, голямата поезия съществува и може да достигне до хората, а вкусът към нея трябва да се възпитава именно от хора като нас.
Иде реч и за занаятчийството в изкуството, когато Клаудиу Комартин споделя „Поезията е щастлива, защото няма таргет група. Истинските поети пишат за това, което занимава тях.“ Понятието „Балканска литература“, според него, е пресилено – твърде големи са различията, и езикови и културни, но все пак имаме шанса да се срещнем върху тънката релса на общото. И е важно да се търсим и работим заедно.
Питам го за представените в списанието книги. Отговаря, че това са сериозни рецензии на последните, излезли на румънския книжен пазар. Баланс, ориентиран към румънския читател. Повече са на румънски автори, но има и на преводни.
Отново темата се връща към румънските поети. Говори за поколенията – начинът, по който се мисли за поезия в Румъния и за изводите, до които е достигнал с времето, че поетите, а не групите, създават поезията. За това, че защитавайки някаква поколенческа тенденция, е изгубил много време в ненужни размисли и спорове.
За отношението на екипа към публикуването на театрални текстове, литература за деца и юноши и произведения на добри текстописци, е следващият въпрос. Клаудиу Комартин отговаря, че вече са публикували театрален текст, а това да има литература за деца – е добра идея, която не му е идвала досега. Въпросът го подсеща за нещо и той намира в Интернет изпълнение на Александрина Христов, която пее джаз по свои текстове, а същевременно е прекрасен художник.
Вечерта завършва с мислите за универсалността на изкуството, за многостранността на таланта и с усещането, че трябва да се търсим по пътищата, които изминаваме чрез словото, за да има едно по-добро утре.
Първа публикация: Книгите – пространство за българските книги, http://www.knigite.bg/