МИНА РАЗХОЖДА КУЧЕНЦЕТО СОФИЯ
Пукнатината на стената, до ръката ти,
която днес видях на твоя снимка,
напомни ми не тъмна пукнатина,
а тънка връв, с която си повела
пред себе си ти този град подобно кученце!...
И той върти опашчица пред тебе,
подтичва страстно, ласкаво ти маха,
и гали се в нозете ти щастливи,
и търка бузка в твойте колена!...
Честита първа книга, скъпа Мина!...
Такива празници ти пожелавам в нея,
такъв успех - със нея, че след време
на тъничката връв на стиховете ѝ
да поведеш и кученцето на света!...
* Мина Стоянова, „Градове сме, а после пустини”, Издателство „Арс” - Благоевград, 2010
