литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  

Георги Календеров
Андрей Слабаков се преквалифицира в “писоарен лирик”
* Разказва играта на класици като Яворов и Д. Димов, Естетизира фекалиите, крастата и секса сред природата





Режисьорът Андрей Слабаков напоследък се преквалифицира в поет. Или по-точно — през 2004 година той признава, че освен свиреп бичувател на обществено–политическите несъвършенства, е и заклет автор на писоарна лирика. Увлечението му датира още от Татово време. Още тогава той е предвидил налагането на така наречената траш естетика в българската литература. Това е явление, съществуващо по света още от 60–те години на миналия век, но е анализирано и обяснено едва в средата на 90–те от руските мислители Анатолий Осмоловский и Олег Мавроматти. Те двамата определят траша като “субкултура на лумпен-пролетариата”. В една от статиите си по темата Осмоловский пише: Нормално е трашът да предизвиква реакции от рода на: “Това е пълна глупост”, “Егати простотията” и тъй нататък. Но това е така, защото авторите му – големи интелектуалци, умишлено са преследвали качествената безсмислица и

здравословната олигофрения.

Неслучайно и самият Слабаков признава в едно от стихотворенията си: “В целувката ми мисъл не търси/ Отдавна е умряла в някой ъгъл”. От самата корица творбите му са определени като “писоарна лирика”. Но разгърнем ли книжката, се натъкваме и на истинско находище от всякакви фекалии (наричани за по-кратко “лайна”), глисти, умрели свине, крастави плъхове и тъй нататък — все възвишени неща, чието място е извън писоара. Подобно на споменатите интелектуалци, и Слабаков се мята неистово между безсмислицата и олигофренията. Например в следното четиристишие: “От глупостите ти космати/ Главата ми тупти като сърце/ А мислите ми някога крилати/ Разплути пъплят, влачейки нозе” се подчертава гордостта от постигнатото безсмислие. От друга страна имаме наистина знаменита трашерска любовна сцена, недостижима дори за класик като Мавроматти: “Посягам аз към твоите гърди!/ Но скрит във храстите, зад брясто/ Козел ни гледа и пърди!”. Любовната тематика обаче се оказва тясна за Слабаков, преследван от натрапчивото усещане, че е гений. Той посяга и към жанра на притчите. Заглавията стават все по така: “Притча за щастливия лайнояд”,

“Притча за свободното говно”

и прочее. Посвещава (безсмъртни) стихове и на нашите класици. Особено снизходителен е към Димитър Димов, когото Слабаков обезсмъртява в “Тютюн 1”. Там четем: “Напича слънцето полека/ Над ширналия се тютюн/ Втвърдява то земята мека/ А мен ме мъчи зъл сюргюн”. Последната дума означава констипация, един прекрасен подарък за автора на “Осъдени души” и “Тютюн”. Сред сайдисаните са и Антонио Вилалди, Никола Йонков Вапцаров, Пею Крачолов Яворов, Атанас Далчев и Антон Страшимиров. Яворов сигурно се върти в гроба заради следната удивителна комбинация между “Две хубави очи”, “Градушка” и витизчийско остроумие: “Душно, прашно, жега, зной/ Влага, пот, прасци космати/ А над тях покрити с гной/ Гледат две очи познати”. Очевидна е целта на читателя да му стане гадно, след като прочете тези редове. Такава е и целта по принцип на траш–естетиката. Лошото е обаче, че Слабаков едва ли ще бъде разбран. Просто литературната ни институция в момента е в лапите на така наречените постмодернисти. Стиховете му няма да влязат в читанките за щастие на неизцелимите пуритани. Но за сметка на това той няма намерение скоро да миряса, ако съдим по обещанието му в края на книгата тя да има три продължения: “Клоака и хамстер” — детски роман в стихове, “Косми и пъпки” — младежки мюзикъл и “Гъз глава затрива” — политически фарс. Но защо е цялата тази припряност, сигурно ще се запитат драгите читатели! Ще се опитаме да им отговорим с въпрос: Акира Куросава написа ли преди време “Потта на жабата”? Написа! А защо тогава наш Андрей да не напише писоарната си лирика? Но нека цитираме едно от творенията му така, както си е.



Андрей СЛАБАКОВ

ЛАЙНО И ПОЕТ
Басня

Вървях нехайно по шосето
Вървях и нижех стих
Но ето, че в лайно проклето
Се спънах и се строполих

Във упор гледаме се двама
Във упор — с ледена омраза
И както в стара, гръцка драма
Лайното патетично казва:

“Защо ме гледаш с укор и насмешка?
Защо от мене се гнусиш?
Къде е твойта топлота човешка?
И ти сереш! И ти пърдиш!”

“Лайно! — отвърнах му веднага —
Клозет търси — не дума блага!”

ИЗВОД: Съдбата на лайната днес е тежка!
           И ти ли мислиш, че е наша грешка?

22. 07. 1991 Рим

Това стихотворение е толкова поучително и поетично, че авторът на тази статия тук може само да замълчи.

Георги КАЛЕНДЕРОВ



===ДОСИЕ===
* Живял съм 7 години в Италия. Но аз не искам да се събирам с прости хора. В чужбина те са огромно количество. В България скоро ще станат, но още не са и тука ми е по-добре, защото все пак мога да си говоря с всякакви хора, казва режисьорът.
* Една от най-великите мисли на Андрей Слабаков е “В България няма много хомосексуалисти, но пък е пълно с педерасти”.
* Нашето държавно управление е перфектно, признава Слабаков. След като недоразумение като Азис може да събере 25 000 души на стадиона, значи всичко е на мястото си. Дори се пипа прекалено леко. И едно време имаше брадата жена, но я държаха в палатка по панаирите и я показваха за пари като чудо на природата.

----------------------------
Андрей Слабаков. Разклати преди употреба. Писоарна лирика. ИК “Световит”, 2004 г.





Връзка: Купи в Хеликон





  




[ Обратно в указателя за π–референции ]



Добавено на: November 11th 2004
Изпратил: Георги Календеров
Посещения: 14247
Андрей Слабаков се преквалифицира в “писоарен лирик”
публикувано от Един читател на 2005-04-07 18:25:30
Резултат:


Според мен такова нещо никога не е било публикувано, а Слабаков е градска легенда, като крокодилите в канализацията. Не е истина!, както се казва.

Андрей Слабаков се преквалифицира в “писоарен лирик”
публикувано от Един читател на 2004-11-18 15:47:39
Резултат:


Всичко добре, но сюргюн е разстройство, а не констипация.







литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.13 Секунди