На 14.10 т. г. Венцислав Василев представя стихосбирката си „Напразно в себе си витая” в Книжарница-галерия София-Прес. Книгата е издание на „Колхида”, а неин редактор е поетесата Виолета Христова. За нея са благодарностите на автора – и като редактор и като домакин на празничния повод да се срещне с приятели. Венцислав Василев признава, че не е правил представяне на първата си стихосбирка за която „вина” има най-вече Владимир Виденов, който я е издал едва ли не насила и с това е спомогнал да подхрани суетата му.
„Напразно
в себе си
витая” не е случайно заглавие. То умишлено е разпределено в редове и е подредено йерархично. Особено важно е да се отбележи значението на витая не точно като „рея се”, а по-скоро като „невидимо присъствам”. (Макар днес авторът с интернет-псевдоним „атом” да присъства съвсем явно и осезаемо в залата.)
Подготвил се е да чете стихове „в три тура”. За някои е изненада колко приглушено и дълбоко е това четене. Като самите му стихове бих казала аз. Моли публиката да спести аплодисментите, които го „стряскат”, но хората са непокорни. Оправдание от залата „ да не си писал толкова хубаво”.
След първия цикъл Илияна Илиева ни прочита текст, който Валери Станков публикува в интернет по повод тази стихосбирка. След нея Венцислав Василев споделя как се е родил и как му е бил поднесен този текст. (Това ще го премълча. Предстои представяне във Варна и е възможно да разкрия прекалено много от това, което вероятно ще се случи.)
Следват „Непразни думи за „Напразно в себе си витая” от Виолета Христова, с които задава въпроса Поезията или Философията е повече в тези стихове? И опитва да отговори, че това е „мъдро вглеждане в света, проумяване и поглед отгоре”. Определя Венцислав Василев като поет несъвместим с повърхностното, разкриващ надежедневни състояния.
Отговорът на младия човек е „Пиша за ограниченията, допускам нещо по-голямо от мен да ме позапълни.” Чете стихове отново. Обяснява скритият смисъл на заглавията, поставени отдолу като подножия на текстовете си.
Владимир Виденов говори с обич за стиховете му. Определя първата му стихосбирка като израз на „най-интровертния поет” в България, а тази като едно своеобразно „отваряне” към поезията, а с това и към хората. Отбелязва ,че Венцислав Василев има собствен глас и си служи с уникални метафори.
Метафорично говори за стиховете Райчо Русев. Определя ги като „мостове”, които обаче „не са лесни за преминаване”. Говори за тях и като за гроздове от тежък винен сорт („във виното е истината”).
Следват последен „тур” от нови неща, покана към публиката да опита от виното „в чист вид”, а именно грозде и да вземе автограф от автора.
За мен вечерта завършва с приятелски разговор по темата за толкова сериозните млади хора, плашещо и едновременно обнадеждаващо сериозни, които се появяват в съвременната българска поезия.