В Книжарница-галерия София-прес на 4.10. сме. Залата е пълна. Едно жълто листо от кестен стои във ваза на масата. Какво по-естествено за софийската есен. Всичко започва изведнъж – без предисловия. Виолета Христова чете стихове. Камелия Кондова продължава след нея. „Мартинеее!” възкликва след едно от стихотворенията, които е избрала. Започва друго. От залата се чува „Много го обичам това!”. Стиховете са писани от младия човек до тях – Мартин Спасов. Поводът да сме тук е представянето на дебютната му стихосбирка „Аз мога да цитирам тишина”. Едва сега Виолета Хрстова открива с добре дошли към посетителите и към автора и го уверява, че тук са само приятели.
Изправя се самият Мартин. Той е млад, висок, човек, който сякаш не се взема на сериозно. Казва, че е прописал преди три години във фейсбук, когато попаднал на страница за лично творчество. Днес се вижда на живо за първи път с много от хората – последна брънка, която да затвърди духовното им приятелство. Първото стихотворение, което споделил и хората харесали, го накарало да продължи да флиртува с думите. Осъзнал, че вдигнатите палци не са мерило, че има други по-важни неща. Защото важно е какво причиняват думите. Сравни ги със седефената мида, която от песъчинка отглежда бисера в себе си.
Разказва, че почти на шега се е включил в конкурса на изд. Хермес и го е спечелил. После с помощта на Виолета Христова направил селекцията и подредбата и се получила книга. Не обича да поставя заглавия на стиховете си – мисли, че това ги ограничава. Но книгата трябва да има заглавие. „Аз мога да цитирам тишина” била първата му хрумка. После обмислили, минали през различни варианти и се върнали към това, защото тишината вероятно е това, което най-трудно чуваме.
Личи му, че се вълнува. Нервно прелиства страниците на книгата. Камелия Кондова се обажда „Правилно прелистваш. Прочети!” И Мартин чете. Толкова е топло в залата. Толкова обич витае, че някак естествено е да наречеш поета по малко име. А докато слушаш стиховете съвсем се унасяш, защото те галят ухото, но и душата с тишината, която пренасят, с мекотата си.
Виолета Христова се е подготвила да представи Мартин Спасов, но все пак признава, че ѝ е трудно. „Как да обясняваш човек, който така добре се обяснява сам?” Споделя, че според нея той заслужава цялата ни отзивчивост. Нарича го кораб в морето на българската литература, какъвто не се появява често. И признава „Чете ми се точно такава поезия – естествена като дишането.” Не пропуска да отбележи качествата на Мартин Спасов, а именно фин усет към думите и умение да работи. Нарича дебютната му стихосбирка „книга за думите и скритата им сила”. След нея от името на издателство Хермес говори Десислава Добрева, която разказва за конкурса и изразява гордостта си от това, че работят с такива талантливи млади хора.
Камелия Кондова не е многословна, но все пак като поет споделя, че поезията е повече от съдба, както и талантът. Пожелава му характер да си носи таланта. А Николай Милчев разкрива, че това е една от най-модерните книги, които е чел напоследък и сравнява дебюта на Мартин Спасов с дебютите на Добромир Тонев, Иван Желев, Иван Методиев… Казва още „Не вярвам, че пише отскоро – той пише отдавна, но не го знае”. Определя го като мъдър и млад старец.
Накрая Мартин Спасов отново чете, вече стихове писани след излизането на книгата. Когато спира към него се извива дълга опашка от желаещи за автограф.