Петък вечер. Читалище „Добри Чинтулов” е отворило врати в последния летен ден за да представи едно слънчево момиче и една книга. На вратата даже има плакат за събитието. И така: потапяме се в атмосферата ,създадена от читалищните дейци по инициатива на Павлина Йосева – поет, художник и най-вече човек, готов да оцени красивото във всичките му измерения.
Владимир Илиев предупреждава виновницата за събитието, след като ни е казал, че пред нас ще застане дете, че ще чуе много и ласкави думи и я предупреждава за опасността от тях. Но е време да Ви кажа коя е Тя – Йорданка Делева от Карлово. Ученичка в СОУ „Христо Проданов”. Момиче, което иска да опита всичко и затова пише, играе в театралния състав, занимава се с фотография. Книгата и носи провокативното заглавие „Денят в който никой не умря” и съдържа двадесет и осем текста – разкази, есета, стихове – почти два пъти повече от годините и.
За нея говори човек, който видно много я обича – госпожа Росица Иванова. Тя е ръководителят на клуб „Литературен Еверест” и психолог на училището. Разказва ни за клуба, за книгите, които са издали до сега, за другите участници. Но най-много говори за Дани, за разказите и, за спечелените през 2012 награди (повечето за есе). Мисля си, че е истинско щастие за таланта да попадне на такива хора, които да го забележат и да му подадат ръка да се развива, без да се възгордява. И ми идват наум стихчетата на Петя Кокудева „талантът прилича на малко дете/грижи се за него и той ще расте”. Росица Иванова прави задълбочен литературен и психологически анализ на текстовете, които добре познава.
Време е да видим самата Дани. Изправя се пред нас – наистина дете, по дънки, с черна фланелка с щампа на Мерлин Менсън и черен грим. Избира да ни прочете разказа си „Очите на поета”. Гласът и е мек, стилът есеистично-разсъдъчен. Владимир Илиев чете няколко нейни стихотворения. Самооценката ѝ, че е по-добра в прозата, вероятно се дължи на това, че те са някак по детски декларативни и нетърпящи възражение, но въпреки всичко са скрили в себе си дарба и чувствителност. А това е важно за човека, избрал словото за своя мисия.
За разнообразие, а и като поздрав към младия талант, съвсем добре вписващ се в тематиката на младата Дани с китарата си е Евгени Бенов. Авторските му песни кореспондират с чутото до момента. Павлина Йосева ни разказва как случайно, но като любов от пръв поглед е открила книгата на Дани и я моли да ни прочете „Есенна еуфория”. Младата писателка благодари, не може да си намери място от радост, че София я приема така сърдечно. Отговаря на въпроси. Приема поздравленията и поканата отново да гостува, когато иска и може от председателя на читалището проф. Апостолов.