| |
Невена Панова
Телесност и език на тялото при Платон (Фрагмент 1, „Пирът”) | | Протези за реториката | културология | Аргос | В словото пък на Сократ (а за да го произнесе, той сам е влязъл в едно чуждо тяло, при това женско – на пророчицата от Мантинея Диотима) пак откриваме градирането от любов към наистина красивите тела към любов към нещо, което е отвъд тях, което е идеално и е самото красиво. Етапите, през които се преминава дотам, са проявата на интерес към и посещаването на красиви тела, особено на едно такова тяло (и най-вече ако то има и красива душа), но и създаването покрай това на красиви речи (210 а): това е един особено важен детайл, защото обвързва красотата, най-напред телесно качество, и със словото, а оттук, при преобръщане на връзката, стигаме и до признаването на словесни способности у тялото, особено красивото.
| | |
|
Георги Гочев
Едно събуждане | | Протези за реториката | литературна история | Аргос | След първоначалната си неохота, Протагор се е събудил. Но не защото вече е притиснат от нерешимостта на някакъв въпрос, а защото вече е притиснат от образа, от определението, което Сократ е дал за софистите. Протагор бързо се маскира с този образ и започва да хвали стоката си.
В едно събуждане Сократ се събужда на три пъти. Веднъж, разтърсен от гласа на Хипократ, трети път, когато хваща Протагор в ефимерния си капан. Между тях се разполага свестяването от удара, който Протагор му нанася при тълкуване на стиха от Симонид.
| | |
|
Херувим Петринов
Соцреализмът и неговите двойници | | Протези за реториката | културология | Кичът (тази чудесна немска дума), кичът претендира, че не изисква нищо от своите клиенти, с изключение на парите им. Може да си купиш тази (хубава) книга, но само ако си купиш и тези другите (лошите) — непродаваемият Kitsch е противоречие в условието, contradictio in adiecto, социалистически реализъм. Невъзможно е да избегнем този разказ за миналото, който сме чували от нашите бащи. Както те са надписвали книгите си, така ние не ги четем.
| | |
|
Валтер Бенямин
Учение за подобното | | Протези за реториката | културология | От немски | Дарбата да виждаме подобието, която притежаваме, не е нищо повече от един слаб рудимент на някога мощното давление да бъдем подобни и да се държим така. А способността да бъдеш подобен, отива далеч отвъд тесния свят на нашите маркировки, в който ние все още сме в състояние да виждаме подобие. Въз основа на подобието се е втъкавало онова, върху което положението на съзвездията преди хилядолетия е повлиявало в мига, в който биваш родèн в определено човешко същество.
Забележка:
Превод по Walter Benjamin, Lehre vom Ähnlichen в Walter Benjamin, Gesammelte Schriften, Metaphysisch–geschichtsphilosophische Studien, Bd. II, S. 204–210 от Антония Колева.
| | |
|
Ханс Блуменберг
Антропологическо приближение към актуалността на реториката | | Протези за реториката | философия | От немски |
Забележка:
Част от предлаганата тук в целостта си студия, подбрана от Димитри Гинев и преведена от Евелина Вацева, съдържа сборникът Homo culturalis, т. 3 от Идеи в културологията, съст. Димитри Гинев, издание на УИ, 1998, с. 262-272.
Този превод е направен от Антония Колева по Hans Blumenberg, Anthropologische Annährung an die Aktualität der Rhetorik, in: Wirklichkeiten in denen wir leben, Suttgart 1981.
| | |
|
Виолета Герджикова
Епическо и гастрономическо. Аспекти на изобразяването на храна и пируване у Омир | | Протези за реториката | статии | Аргос | Яденето само по себе си е преди всичко удовлетворяване на насъщна потребност и не е особено интересно като факт. Изобразяването или споменаването му в литературата следователно има смислопораждащ, не чисто описателен характер. Ето защо в полезрението на литературата по-лесно може да влезе “специалното” ядене – в празничен контекст, при по-тържествени обстоятелства, заедно с някого.
***
В Омировата епоха и архаиката пирът е един вид институция, която служи на удостоверяването и затвърждаването на съсловното самочувствие и съсловните връзки на аристокрацията.
Забележка:
Текстът е публикуван в: сб. "Власт и социум" (In honorem Prof. Margaritae Taceva). Благоевград, ЮЗУ (Известия по история 1), 2003, 37-54.
Пълният текст на статията за изтегляне оттук.
| | |
|
| |
|