Вера Балева, Стихове
Дата: четвъртък, май 13 @ 11:10:14 EEST
Тема: Семейни дългове
* * *
Обичам
люлеещия се стол.
Небето.
Чехлите.
Млякото.
Книгата
на книгите
(с променящо се заглавие).
100% от детството.
67% от младостта.
99% от средната възраст.
Обичам
всички котки.
Зимен пейзаж.
Лачените обувки.
Любопитната тишина.
Зелените шатри
на орехите,
в края на лятото.
Човеци,
които не се превръщат
в човекоядци.
Божичко!
Щях да пропусна,
обичам –
да ме обичат.
* * *
Все още е на свобода убиецът
на моята представа за нещата.
И адвокатът му настойчиво повтаря,
че липсват доказателва.
Вината му е твърде относителна.
И делото отново се отлага.
Защо ли продължавам
да намирам мъртви –
звъна на телефона,
причините да се посмея,
до храбростта да помечтая.
Какви усилия полагам
да опазя малко обич.
Също и плача си.
Загрижена съм
и за всички приказки,
в които се откривам
под различни имена.
И толкова съм беззащитна
с адвоката си – Доверие,
че потепенно убиецът
на моята представа за нещата
се превръща в сериен.
25.02.04 г., София
Обичам...
Все още е на свобода...
|
|
|