литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Част от ръкопис

Казват, че гърдите на сирените
от бреговете на Вътрешното море
са белязани
и гледат наляво и надясно.
Онези от вътрешността на Плитката река
се наричат водни духове
и имат по 2 бенки на лявата си гръд.
Що се отнася до съществата от
плавателните реки и езерата,
те не смеят да се показват на хора.

Страх

Вечер го обземаше представата
за рунтавите длани
на космат мъж,
който приближава
откъм хоризонта.
Не бърза,
не е задължително
да стигне тази нощ,
нито на следващата, нито по.
И приближавайки,
той странно се разколебава,
омеква сякаш,
обикаля.
От нощ на нощ
видът му се разтапя,
разкривайки ужасната
му неспособоност
да притежава собствен образ,
който да крепи.
От нощ на нощ
му става все по-трудно
да задържи очите си отворени,
за да не вижда
как
мъжът неумолимо се стопява и
как
с последните си стъпки
се излива
в леглото му,
подмокряйки чаршафите.

* * *

Някой ме е сънувал отдавна
е било
и в следобед, изпълнен с аромат
на жасминови пръчици.
В рамката на вратата са горяли
ароматни смоли и въздухът
се е съпротивлявал на движенията.
Преди колко време се е случило началото
или
след колко време тя ще се роди –
така си мисли той,
докато пръчката гори.
И ако така е станало тогава,
тогава тялото ми не е мое.
И мислите ми вече са били изречени
или се произнасят още
в едно далечно бъдеще,
което ме сънува, за да съм тук –
така несъвършена и недоизмислена.
Неразполагаща със себе си
и колкото едно примигване,
отмахване с ръка,
изгарящ лист,
окапал от дървото.

* * *

Когато видя светлината,
процеждаща се тънко
през вратата – нежна светлина.
приглушена, потъмняла от очакване,
нехайна, но и предпазлива
и ненадейно шумоляща
изпод пролуките и през стъклото,

ще знам
отново котаракът ми
отворил е хладилника
и е омазал пода.