литература плюс култура |*| GrosniPelikani

* * *

Умът ми, понякога, с поглед размътен, се
сам и, след полунощ, край железарията промъква;
прилепя жадно устни и очи, треперещият интелект
о тъмната витрина; във предмета си, втренчен – проклèтия...

... внушително стъкло със течност виолетова,
и много, още, като него – в строен ред,
копнеят за жадна и мъжка ръка; а не за това,
което им е отредено...; защото със всяка бутилка,
съм всъщност, аз, тихо и просто, едно, откровил…:

време