Ивайло Мерджанов, Да притежаваш нощта
Дата: събота, януари 12 @ 21:23:47 EET
Тема:


Ревност не стига —
кървеше нощта
и пламтящия знак
вечерта очерта

И не чакай любов
откажи се навеки
самотата предлага
по-преки пътеки

Ти иди до ръба си,
попитай и бездната
няма щастие тук,
това е последното

Има мрачно небе
с гнева на морето
нека хаоса бди —
над реда в битието

Като огън бъди,
вечно пламък игрив
остани като вятър
тихи златни лъчи

И не питай за време
и място, и час
Бог душата ще вземе
на всеки от нас

Любовта те избра
победител да станеш
всичко вече го знаеш
не забравяй дома

Кой ще бъде поет
кой ще стане летец
а сълзите — камбанки
не, не бяха дъждец

Само стих ти остана
ти почакай, поспри
може би ти остават
шепа звездни искри?

Може би ти остана
празнота, пустота
може би ще откриеш
и дори любовта?

Няма кой да се сети
за тебе в тъмата,
тъй свещта догорява
тъй приключва борбата

И не можеш и друго
ти да сториш сега
тя на други жената
ще остане в нощта

Отчаяние светло
ти при мене — ела!
Като всичко поети
да горим в самота!

Тоя стих глупав
за какво ще ти служи
щом ковчега похлупят
и в трапа те положат

Кой ще бъде поет
кой ще стане летец
а сълзите — камбанки
не, не бяха дъждец

А очите големи,
тука тегля черта —
нека другия гледат
с тая светла искра.












Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani
http://grosnipelikani.net
Няколко здрави парчета посред happy end-а

URL на публикацията е:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=746