
Емилиян Иванов, …Възпей, другарко…
Дата: четвъртък, август 30 @ 22:53:01 EEST Тема:
* * *
…Възпей, другарко, фèнобарбитàла –
последна ми, пòсле тебе – утеха, останала;
и сърцето си, със името му украсù;
към мен приближи се; все пò надолу и вниз –
през тъмните, гъсти води; и към моето
тихо укритие, в дъното ми, окопàно – от строя,
разстроен – на другите, надалеч; и чакам те, все:
от гòрката сол, натежал; утаена във мене – потрèсен,
и уморен: от иднинàта, преминала;
от несбъднатото минало... или...
... загдето Той не ми е, отредил и,
за тук, завещал; най-важното, същественото –
Цялото, нарича се, което – ‘Фенобарбитал’...
|
|
|