Емилиян Иванов, ... душата му, от тялото разлъчена
Дата: събота, август 18 @ 21:24:00 EEST
Тема:
* * *
... душата му, от тялото разлъчена,
пред блясъка на Святото сияние,
се поизправи, сякаш с гняв и злъч –
на гордостта – финално достояние:
„С какво, мой Отче, съгреших пред Теб?
С какво Те прогневих, а ближния –
онеправдах?..; дали съм дал съвет
на някого – да стори грях?..; обиждал
ли съм друг човек, или го водих в пътища
към инобùтие, към гибел, наместо към
спасение, помилване...; та тръпнеща,
душата му да чезне във несвестен сън?
Нима оставих, неизпълнена, дори една
от Твоите наредби?..; или на клетника
послужих за съблазън – през вратите на
самия ад да мине и остане там – навеки;
посред непонятна смрад на гнило,
в диво, тъмно – място непоместно,
външна тъмнина – дълбока и унила;
и безкрайно надалеч от благия Ти блеск?
На Твоето пресвято Име ли безбройните
значения, пред брата своегò аз извратих;
като разпнатия до Теб – разбойника,
неблагоразумния, какъвто бил – не бих?...
...............
„Ами, ще ти обясня, не представлява трудност...”
|
|
|