Атила Земплени, В лющеща се златна рамка
Дата: вторник, април 23 @ 10:14:14 EEST
Тема: Краища


Малко така си живеем, като онези стари катунари
от романтичните филми, от панаирджийските картини.
Неправдоподобно зелено и синьо ни обгръщат
или мелодраматично снежно бяло, лъскаво черно.
Жена ми е циганка, с прекрасна кърпа 
и рокля, пада си по розовото, красят я 
обиците й череши.  А пък гласът на Луца, циганче-делфинче! 
Около нас трепти той и се рее порцеланов.
А в джоба - ножче, бързо се напивам,
мръсно псувам и кълна.
Ту глезим се, после се изяждаме взаимно,
друг път пък си крещим, после се изяждаме взаимно,
начукани пържоли, в сладко-кисел сос.
Каруца ни е къща, коне са ни елите,
а захар катерицата, и демон - кукумявка.
И звездно луничави нощи пресичат дните ни във лющеща се 
златна рамка. Страхуваме се от Бога, 
от дявола и плътно се притискаме един до друг, когато
зад нас контурът на гората става все по-ясен.
Изумени разглеждаме линиите на дланите си, 
без да врачуваме. Все по-малко 
разпитват за нас, макар 
да искаме хепиенд, накрая, 
съвсем е сигурно, ще умрем.


преведе: Детелина Вълканова и BG-кондуктора

Каруца ни е къща, коне са ни елите,
а захар катерицата, и демон - кукумявка.
И звездно луничави нощи пресичат дните ни във лющеща се
златна рамка. Страхуваме се от Бога,
от дявола и плътно се притискаме един до друг, когато
зад нас контурът на гората става все по-ясен.




Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani
http://grosnipelikani.net
Няколко здрави парчета посред happy end-а

URL на публикацията е:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=70