литература плюс култура |*| GrosniPelikani

На Лепа Брена, с нежност и възхищение!...
И с почитание пред красотата на таланта ѝ!
Трийсет години на сцената!...

ГЛАВА ПЪРВА. ЗРЯЛАТА КРАСОТА

Когато ми е много зле, когато ми е най-отчаяно и тъжно на душата, тогава идвам тук, до профила ти в общата ни електронна мрежа. Погалвам те незримо с поглед, гледам те минутка-две как си ухилена на снимката като катерица, целувам те със станиола на безвкусните си устни, право през монитора, и болката изчезва в миг, и аз полека се успокоявам. Така изцелявам душата си!... Не можех да не ти кажа тези хубави думи на събуждане! За мене е въпрос на чест и на онтологическо достойнство да върша добро на хората, сред чието общо съсловие първи по авторитет са жените. Да, всички жени са равни по чест и онтологическо достойнство, но тези от Рим, заразени от присъствието на апостол Петър, имат първенствуваща роля. Онези от Цариград се изкачват до второто място сравнително късно. И то, по историческата милост на съдбата. Тъй да се каже по неволя. Иначе и досега на второ място щяха да бъдат жените на Антиохийската патриаршия. На трето – негово благоговейшество г-н г-н Диодор – Папа на Картаген и на цяла Африка!...

Някъде между черната гръд на Африка и бялата плът на Северния полюс, някъде между древните – Романски и Византийски – центрове на ранносредновековното християнство, се намира една колкото древна, толкова и богата във душата си страна. Посткомунистическа Югославия, иже нарицаема – Сърбия! Свободен съюз на сърби, печенеги, хазари и цигани. С лек привкус от средновековната мюсюлманска култура. С профил, уверено вгледан в неясното бъдеще. За най-красивата жена на тази тайнствена страна ще се разказва в този мой роман. За първата Дива на Балканите. Нашата красота, нашата дарба и гордост – госпожица Лепа Брена!...

ГЕОГРАФСКИ ОСОБЕНОСТИ

http://www.youtube.com/watch?v=2yZvSY0TqHQ

Кат погледам това море,
тез гори и тез простори –
тука, дето аз съм родена,
драго става на сърцето,
че войник ще ми й детето.
Да живее Югославия!...

Драго става на сърцето –
зян-курбан ще ми й детето!
Да живее Югославия!...

Земльо драга, земльо мила,
земльо, що си ме родила,
моя поклон бърже приемни.
С Пантича и Драган Илич,
с Камен Здравков и Кобилич,
на Русия заема върни!...

С Пантича и Драган Илич,
на Владим Улянов-Илич,
вдън Русия заема върни.

Тук роден е маршал Тито,
наше име поносито –
тоз героя целий свет го знай!...
Тачим те кат наша мати,
любим те – да сме признати.
Заема ще върнем ний докрай!...

Тачим те кат наша мати –
с Косово ще сме признати,
заема щом върнем ний докрай!...

Припев-заглъхване:

Мразим всички Алма-Мати,
с Косово да сме признати –
туй ни е мечта до своя Край.

Мразим всички Алма-Мати,
прости сме, но сме признати.
Транспортирай ни към свой Рай!...

ВТОРА ГЛАВА. БИОГРАФИЯ

Бе майка ми перачка,
баща ми бе апаш.
Но аз направих крачка
в житейския си стаж.

И техникум за вакса
завърших с пълно „три”.
Животът ме изпракса
да бачкам без пари.

Интелектуалка
вече ще съм аз.
Битова пързалка
спроти нас и вас.

Писател казионен
ожени се за мен.
След туй като шпионин
той биде уличен.

Намерих после втори,
той беше жив класик.
В дома си ме затвори
да готвя арпаджик.

Интелектуалка
вече ще съм аз.
Ах, каква пързалка
чака всички вас!...

Мъже намирам лесно,
аз съм жената-мит.
Които са на тесно,
привличам ги – магнит!

Ще мине малко време,
ще си намеря нов.
И всеки да ме вземе
ще бъде всеготов!...

Радой Ралин – „Равноправка”, По Брехт

„Майка ми беше кроячка, баща ми – медицински техник!... И двамата нямаха нищо напротив да се занимавам с баскетбол и пеене, но никога не са имали някакви по-специални планове и ангажименти за мен. По-скоро, искаха да уча медицина. За съжаление, остана им само мечтата, тъй като нямах пари, за да следвам. Бях нещастна. Записах „Туризъм“ в Природо-математическия факултет на Белградския университет. Лекциите бяха на три места едновременно и ми бе много трудно да ги посещавам, тъй като нямах пари за билет и предвижване. Ядях само хляб и кисело мляко. Освен това, бях тъжна и много самотна. За първи път разбрах какво е да си извън родния дом. Но пък едно дете не може никога да порасне, докато бъде обградено само с обич и родителски грижи.

– И какво стана после?...

– Реших да работя!... Върнах се в Бръчко и започнах да си търся някаква работа, докато един ден, най-ненадейно, в някаква случайна кръчма, срещнах оркестъра на Саша Попович. Беше привечер. Най-нахално взех микрофона от стойката и започнах да пея. Исках да покажа, че и аз мога, че и аз струвам нещо, че съм „супер”. Саша Попович много се ядоса, но не можа лесно да ме свали от сцената. Изпях няколко песни на Бони М, АББА и Тина Търнър – това се слушаше тогава. Саша ме накара да изпея и една народна песен от Лепа Лукич. Това се случи в хотела на града, където съм израсла. Публиката ме аплодира въодушевено. Казах, че когато решат да говорим за работа, могат да ме потърсят. След два месеца бях на екскурзия в Дубровник и получих телеграма да се връщам в Бръчко, защото Саша Попович искал да говорим по работа. Баща ми падна в несвяст, като разбра, че тръгвам да пея с ресторантски оркестър, но аз нехайно го помолих да опитам, като обещах да съм послушна и да не го срамя пред хората. Той се съгласи, въпреки своята воля. След два месеца вече бяхме на „голямата сцена”!...”

http://www.youtube.com/watch?v=NNKJy6qr2YA

Поли, виж, тука Лепа Брена пее във леглото и се радва на това, че хората я обожават и че е жена!... Кой ли още е като нея, по отношение на обожателния елемент?...

А пък тука лети над румънците и им прави някакви сладки муцунки от въздуха, и цветенца от целувки разсипва в пространството над главите им даже!... Пък те се радват, вдигат буйно черните ръце към небесата и подскачат ли, подскачат в такта на свирнята, като някакви езичници край буйно накладен огън, като някакво първобитно племе в нощта на тяхната инициация. Липсва им само (пак техният) Мирча Елиаде, да ги опише и проучи най-подробно, понеже той, страшно уплашен от вожда им, още отрано е забягнал много, много надалеч и днес живее някъде на север от страната ми, встрани от племето на Африканска Румъния. Всъщност, тя има една такава песен, „Тамба-ламба” се нарича, снимана в дълбочините на екваториална Африка, много е пластична в нея и я масажира един истински африканец, целият от чер бакър и злато – мечта за всяка лайфстайлна жена – сигурно от рудниците на Цар Соломон е излязъл или поне от едноименната моя детска книжка.

Охлеле, олеле, Божкеле, душата ми ще изгори тая Лепа Брена, виж я какъв превъзходен задник има на този клип и каква прекрасна п., но да не отиваме чак толкоз надалеч, да се завърнем овреме на нашия!...

Румънците тук нямат ток, понеже Чаушеско пести /от народа си/, да мъчи да им изплати външния заем и целият стадион – изцяло черен, като бой на румънци в черна нощ!... Само на сцената – две-три жълти светлинки. И няколко оранжеви даже. И като разтяга онзи там акордеона, спектърът се пречупва като през кристал през него и грее ли, грее. Единственият светъл предмет в този просторен стадион. Като в хол. А пък той гледа в камерата и се хили като някакъв кон. Конят Тарпан, имаше го на една картинка от дъвки. Това е моята младост, в тази спектър ще мине животът ми!...

Лепа Брена на олющените стадиони, на прегърнатия от ръката ѝ милиционер, на мургавите потни цигани, излезли привечер от мините в Тимишуара, за да дотътрят мазните си задници до стадиона, на изумелия от жажда поглед на младежа, на баба ми, която скоро ще умре (непричестявана) и Бог ще я спаси, помилва, възкреси и посели завинаги в Рая!... Защото тази е истината за света!...

Нашата Лепа Брена! Майчиното бездарие на живота!... „Не съм те никога избирал на земята“!... Тъкмо затова обичам Балканите!...

http://www.youtube.com/watch?v=hOkwJ_Gqj7U

НАРОДНА ПЕСЕН ЗА ЛЕПА БРЕНА

Охлеле, олеле, Божкелей
и ти, архангел Гавриле!
Майко, света Симонийо,
вуйко, светице Варваро!
КДС-поп Алигорко
и ти, Мизерниче Божий!
Святи закрилнички хорски –
какво се й чудо видяло!...
Какво се й нещо родило
во града Бръчко на Дунав!...

Жена със къса пола и
стройни бедра на краката,
със диадема с дванайсет
ясни звезди във косите.
В дланта ѝ – Чаша със вино,
в другата – Блюдо с подагра.
Гущер в нозете ѝ лази
и се в бял глезен умилква.
Котка се в ханша ѝ трие
и за гръдта ѝ мърмори.
Шест мъже стройни край нея
акордеони разтягат.
Всеки за нея говори –
никой не смей да я пипне.
Само подире ѝ тъжно
с поглед загадъчен климат.
Во града Мостар ще свирят,
хонорар славен ще взимат.

http://www.youtube.com/watch?v=HYTf9mCTIfE

Всичко ѝ харесвам на Лепа Брена – бедрата, изпъкналия зад комбинезона задник, сгъвките на колената, гледащи с мълчалив упрек към мене /там дремят петънца от избухлива влага/, разнежената снажност на гърдите ѝ, които определено не са много големи за жена от нейния ранг, кремавите цветчета на нежните устни, блестящи като станиол за смукане и горчивия шоколад на ума ѝ. С две думи, целият порядък на божественото ѝ тяло! И всеки един елемент на духа ѝ, та ако ще утре същият този дух да защитава някой нов тоталитаризъм. Пред красивата жена всичко отстъпва. Всички доводи на този семпъл свят гаснат, помрачени, пред нея. Винаги ще я харесвам, защитавам и обожавам – и колкото по остарява, толкова по-романтично ще го правя, за да се знае, че красивата жена винаги може да разчита на един паж, с плащ и кинжал на перото, на един масов пиар на словото, и колко по-остарява тази същата, толкова по-страстен и всеотдаен ще бъде нейният рицар. За да се помни, че милостта ни е дадена даром от Бога и даром тя се раздава.

Мечтая да си имам едно такова момиче, като Лепа Брена, да си взема всичките хонорари от София и да ѝ купя такава синя рокля и копринено, прозрачно чудо, с каквото е облечена в настоящия клип. Да я обсипя с диаманти като с мънички звезди и след това да седна на дивана, а тя да пее от средата на хола, да ми блещи и да свети!...

http://www.youtube.com/watch?v=3OuoCEcK3Do