Ивайло Иванов, Кратка история на България. Колектив Дата: понеделник, август 30 @ 16:47:13 EEST Тема: По Св. Константин – Кирил Философ Боже Светотворче, що създаде видим свят и дивен свят невидим, що и малко разум не ни даде, та в живота празни да не бидем?... По Св. Константин Преславски И както са предрекли и пророците, Христос ще дойде да сбере народите. – От днешната Европа на пороците недейте по-далече да ги водите!... По Св. Йоан Екзарх – „Шестоднев” Душата на човек е жива същност и проста, безтелесна и безплътна. А пък според Лакан тя липсва всъщност или, ако я има, е безпътна!... Из „Похвала за Цар Симеон” Великият между царете Симеон, могъщ владетел и Борисов син, се върна и държа се като слон в стъкларски магазин. Амин? Амин!... Из „Закон за съдене на хората” – 9 век Най-напред и преди всичко подобава да се говори за божественото право на кохортата покрай „Литературен вестник”!... Едва тогава ще ти кажат „Браво!”, дори да бъдеш маг или обесник!... При всяка разпра, спор и набеждаване, обръщай се към Журито за награждаване!... Стопанинът, кога оре земята си, не бива, до добичешката гръд, да впряга непременно и жената си. По гръд и плът те мъничко делят!... Когато някой някому дължи известна сума, а вторият на първия отказва, да се обърнат към архивите на вестник „Дума”! /Или – към куфарчето, генерирало зулума!/ Там ще открият коренът на свойта язва!... Из „Панонски легенди” И папата тогаз прие Методия с „Осанна”, слава и големи почести!... И подир кратка реторическа прозодия, положи го под сводовете плочести!... Из „Гръцкото житие на Св. Климент” А този наш отец и чист светилник потомък бил на европейските ни мизи. Молете му се, като пред закрилник, щом дойде ред на европейските ви визи!... Из „Похвално слово за Св. Константин – Кирил Философ” Кой може да разкаже добротата на пълния му с подвизи живот? Освободи от всички пранги брата, и сложи ги връз простия народ!... Из „Черноризец Храбър – „За буквите” Прочие, преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници – все пак поддържаха необходимите интриги с черти и резки в исторически мрак!... Щом кръстиха се, бяха те принудени да пишат с гръцки или римски букви – с какво и от кого били изнудени, със оглед, европейското статукво!... А после Бог, който всичко урежда и всяка твар привежда към спасение, започна постепенно да уврежда и тяхното безкнижно самомнение!... Бог най-напред не е създал нито еврейския, ни еленския, нито друг език!... А е създал, за жалост, манихейския! За справка – шифрограмите на СИК!... И както отначало се извежда детето на училище: „Алеф!”. Тъй баба ми извежда с тънка прежда и днеска всяка „Алфа” на гергеф!... И втора буква има. Тя е „Бета”! Със своя фин обем напомня тя прекрасните гърди на Жулиета! Копнеж един от мен по Вечността!... Когато някой драска си със креда по циглата неразгадан мотив, изписва трета буква. Тя е „Цеда”! На кака Цена профилът щастлив!... Това са осемте славянски букви /С две думи – всички!/ и се произнасят – „алеф” и „бета”, „гама” и „статукво”. Тежко му, който смей да се занася със тях! Над книгите на Св. Патриарх Евтимий Започва повестта за оногова, що спонсорира Църквата Христова. И нека Господ му признае тая благодат дори и в Рая, и в трезорите на „оня свят”!... Защото той преискрено от Бога прие на изобилието рога и беше мъж велик, достопочтим, и главното – представител на ТИМ!... А тези, дето ще обичат добродетелта, да заповядат в лагерите зад телта!... По Григорий Цамблак Ако отмалко беше вникнал със ума си във долните и тленните неща, не би крещял тогава вдън съня си при всяка гледка: „Мацка ли? Не ща!”... По Константин Костенечки Средец е град във европейските предели, един от славните и бележити градове. Ако поиска някой да ни смели, пак в „центъра” му ще ни позове!... Из „Ходене на Богородица по мъките” – апокриф Такъв човек по добре да не беше се раждал! Защо, Пресвята Майчице, защо?... Защото е Хаин Боаз изграждал? Защото е на ближния досаждал? Разбирам, антихристово тесто!... Димитър Кантакузин – „Молитва към Богородица” Майко на Бога и Царя на всички, Майко на всичко добро и желаемо, пак ме мълчат и ме слагат в кавички! Как да разбирам това „означаемо”?... Да бяха слети раждането и смъртта ми, не щях да вкуся жизненото тление! – Не може! – казва чичко Фройд. – В съня ми смърт и любов са слети по рождение!... Не изживях аз дните свои праведно, лицето си посрамих аз безстидно!... Ех, някои лицата свои правят, но в морален смисъл то е по обидно!... Лишен съм аз от сладостта божествена! Лишен си ти от радостта мъжествена!... Бъдещата болка е всеобща! Ей само тука няма спор изобщо!... Съдилището Даниилово ме ужасява! Изтляват там порочните ми свойства! Кой? Даниило Пешикан в катранна врява?... Ми, той те е сменил тогаз, не бой се!... Вас моля аз, получили спасение, вас моля аз, отхвърлили живота!... Спасете ме от мойто самомнение, пак сам ще си намеря аз Живота!... . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ?! . . . По Георги Сава Раковски Славна държава вече изчезла!... Залязла прежна велика слава!... И подир два-три века излезла пак на Борисов тя от ръкава!... По Добри Чинтулов Стани, стани, юнак балкански, от сън дълбок се събуди! Със Ганьо, по баща – Балкански, ти битието осмърди!... И тъй, ний много претърпяхме, докога още ще търпим? Додето туй, което сбрахме, премине в шепите на ТИМ!... Тъпчете турски племена, пълнете с техните тела пространните равнини, долове и рътлини!... Европа щом рече „Ела!”, да има отде да се мине!... По Петко Рачов Славейков Дядо Петко, остаряваш, гасне вече буйний чар!... Като Ани Илков ставаш: грозно-хубав, млад-и-стар!... Изгрея нощната лампада, разлея хладна светлина!... Повей, повей, ти, хубост млада, над спалната злочестина!... Оплаква ветер вас, бучи, нарежда, но вие не скърбете – до ще час, когато с тънка кукувича прежда той ще повие в почвата и вас! И в смъртта си, душо мила, и над гробните врата, рекламираше „Верила”: „Препарат против смъртта!”... Жестокостта ми се сломи! Аз клюмнах. Аз клюмнах и във себе си проклех наивността на тази страст безумна – да бъда пръв „плейбой”, какъвто бех!... Гърдите на злочестата вдовица, кога прегръща дребни си деца, напомнят анти-кризисната пица. Срещнете я с нажалени сърца!... Не растат саминки в поле цветовете, нито птички пеят сами в пролетта!... С устни на осминки гледат ме и двете! О, блажена мъдрост, жад и нагота!... Дор на небо ясно слънце, и на очи свят, живот, ще изпивам аз до дънце тоз вермут със онзи скот!... По Христо Ботев Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира. Чудно, но после, посред народа, доста „роднини” той си намира!... Подкрепи и мен ръката, та кога въстане робът – да ѝ вдига аз краката, даже да си найда гробът!... А ти, боже на разумът, защитниче на робите, дай на моя род Еразъмът – глупост имат си народите!... Ех, мой дядо, тежко време! Ралото едвам се влачи!... А Венета – тежко бреме! – над корема едвам крачи. Бог да прости баба Стойна, тя пееше, ти ореше!... Нямаше да ѝ сладкопойна, наобратно ако беше!... Боже, с гръм ти разсипи ме!... Ветре, в прах ти разнеси ме!... Пак им пратих тез терцини – пак не видях мойто име!... Но себе си, брате, губя тия глупци като мразя!... – „А-а-а, мигар трябва да ги любя, себе си за да опазя?”... – Следва Продължение!… Апострофи по старобългарски и нови автори Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani http://grosnipelikani.net Няколко здрави парчета посред happy end-а URL на публикацията е: http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=627