Алекс Шолц, Google-Earth
Дата: сряда, юли 14 @ 17:55:25 EEST Тема:
Парцелът на Трампе е просто структуриран. Очертан на три страни от живия плет, той се подразделя, гледано откъм улицата, на предна градина, къща, двор и нива с цвекло. Отзад погледът се рее свободно над широки пейзажи с грундови морени, плоско шилфовани от глетчерите на множество ледени епохи. Усилно ледените маси са смъквали слой след слой земя и са ги вбивали в каменните хълмове на крайните морени, които започват оттатък пътя. Когато най-сетне последният глетчер се решава да се обърне, неговият южен край, сложно нагънатият език на глетчера, се намира на мястото, където днес се намира предната градина на Трампе. На равномерни интервали от ръба на глетчера се отделят ледени късове и падат на земята.
Между другото и тъкмо там, където точно сега се мотае Трампе и пуска погледът да шари по земята. Рано преди обед е още и плетът хвърля дълга сянка. От години той расте безпрепятствено към предната градина. Междувременно няколко метра дебел, плетът, като голяма жива стена осигурява визуална защита от улицата и от съседа. Само на едно място два бетонни стълба го удържат в някакви граници, за да отворят тесен вход. За събитията в тъмната вътрешност на плета, където всички пролуки са изпълнени с живи същества, отдавна вече не може да се изкажат никакви достоверни твърдения.
От съседския двор се чува приглушен кучешки лай. Там Либке излиза пред врата, за да пусне навън минишнауцера и да походи няколко крачки покрай плета, който отделя неговата предна градина от имота на Трампе. Единствената свръзка между двата парцела представлява свинската кочина в двора на Трампе, чиято задна част, погледнато точно, стои в плета, а с това и толкова близко до Либке, че всички шумовете на прасетата се чуват ясно. Тези звуци биха били единственото, от което Либке би се сещал за съседа си, ако на минишнауцера от време на време не му се удаваше да си пробива път през плета и да отмъква предмети. Кучето на Либке е в състояние, както си тича, така бързо да си движи краката, че те вече не се различават, и под тялото му човек вижда само един размит медиум. Привидно без средство за придвижване то се носи над тревата, оборудвано единствено със силата на волята и една въздушна възглавница под тялото. Краката на Либке по време на двигателния процес са за сметка на това ясно идентифицируеми като отговорните за това единици. Пушейки, той ходи по чисто подкосената трева и проверява състоянието на миникипарисите. От кочината наблизо се носят звуци на грухтене и стържене. Явно Трампе тъкмо е зает с нещо наблизо, което всеки път дава повод на свинете за погрешни заключения.
Когато Трампе отива до бараката, облечен с неделния син гащеризон, дворът е празен. С изключение на Майк, който лежи в купчината пясък, никой не се вижда, а с Майк не може да се говори. Той си прекарва времето да пълни пясък в консервна кутия и после пак да я изпразва, в една равномерна последователност от движения, в ритъм сравним с вълнението на спокойно море. Консервната кутия на Майк изглежда стара, сребърната повърхност е матова и ръбовете ръждясали. Отредената ? задача обаче, в това няма никакво съмнение, тя изпълнява безупречно. Минава известно време преди Трампе да се измъкне от бараката, която беше натъпкана догоре с дърва за огрев и с дисковия трион. Обаче после беше си измъкнал своята лопата, плоска, широка, каквато се използва за хвърляне на пясък в бетонобъркачка. С лопатата на рамо той заобикаля къщата в посока предната градина.
При това той пресича един участък, в който плетът се извива очебийно по посока на Трампе, от страната на парцела, който няма нищо общо с Либке. Причината за това е едно дърво, което стои насред плета, днес забелязващо се само по това, че на същото място листата изглеждат по-различно, силно назъбени и в един малко по-светъл зелен тон от останалия плет. Иначе на дърво и плет почти не оставаше друг избор, освен да се сраснат един с друг и заедно да се изтрайват. Отвъд това образувание на известно разстояние не се простира съвсем нищо, един изоставен от човека пущинак и храсталак.
Единственото място, от което се добива поглед към парцела на Трампе е може би Лисичия връх от другата страна на улицата. Дали на Лисичия връх наистина има лисици е повече от съмнително, и определението връх също едва ли изглежда оправдано. Все пак е достатъчно високо, за да може, заедно с няколко съседни челни морени да определи рязко южната страна на селото. В посока юг меко се развива залесената фаланга на Лисичия връх, чак до един вир, възникнал вероятно от мъртвия лед на някой предишен студен период, в едно време, когато съставните части на веригата хълмове все още са били разпръснати на север. Оттам горе има хубав изглед към равнината от наносен мергел, която глетчерът беше оставил след себе си. Практически никое растение не успява да се вкорени в стръмния северен склон на Лисичия връх, поради което всеки, който малко се интересува, може да точно види, че възвишението се състои от груба смесица от глина и светъл пясък. Рядко нещо голямо е толкова малко тайнствено, колкото Лисичия връх.
Междувременно Трампе беше започнал да копае в предната градина една съвсем кръгла дупка. Изкопът се удава видимо леко, понеже горните земни пластове се оказват рохки, без камъни и обрасли само с тънка трева. Един слой хумус след друг вади Трампе, и колкото по-дълбоко стига, толкова по-надалеч остава годината, в която оказващото се на дневна светлина земно царство е възникнало от опадалата шума на плета. Пътуване в миналото е, превърналото се в компост минало на дивия плет. В това време Трампе многократно слиза в дупката си, ляга на земята, и вдишва и издишва дълбоко. Въпреки че изкопът не е кой знае колко голям, Трампе може спокойно да се опъне, без да допира стените. Понякога той лежи там в продължение на минути, гледа към кръглото парче небе и пуска пръстта да се сипе през пръстите. От всички страни из земното царство изникват дъждовни червеи, чиито краища се движат некоординирано в новата празнота.
Още след отстраняването на тревната покривка изгледът на предната градината се беше отчетливо променил. Гледано отгоре човек може да различи едно обло кафяво петно, на което от време на време лежи един човек. По това имотът на Трампе се различава от всички съседски парцели, които минават без ясно очертани петна. Следващото кафяво място се намира много зад къщата на Трампе в равнината, в средата на една голяма кравешко пасище, където по малко проучени причини отдавна вече не расте трева. Тъмни петна и от другата страна на улицата, произведени от гранитни камъни в неправилна форма, които преди много време са странствали на юг с леда и сега са разхвърляни странично от Лисичия връх. Абсолютно безукорна за сметка на това тревната площ на Либке, образцов пример за равномерно подаване на боя, да не повярваш, че там работата е съвсем чиста.
Либке междувременно тъкмо урежда обичайните си дела. Грижливо проверява метеорологичната къщичка, коледен подарък от родителите, която той е прикътал вън на кухненския прозорец. Всъщност тя се състои от две намиращи се една до друга къщи, обитавани от две малки човечета, които в зависимост от влажността на въздуха стоят или пред или в къщата. Една от фигурите през цялото време държи чадър в ръката, другата носи бански. През зимата Либке много се притесняваше за времето, защото по една първоначално неизвестна причина мъжът по бански така и не излезе от къщата си. След дълги терзания най-после Либке откри, че сутрин от рамката на кухненския прозорец в комина на метеорологичната къща капеше разтопена вода, и то точно върху конските косми, които се намират във вътрешността на съоръжението и служат като датчик за влажността. Просмукани от влага, те отказваха да движат фигурите, каквато би била тяхната задача. Либке гледа малко горделиво на новата водонепроницаема запечатка на комина, благодарение на която сега прогнозата функционира безпогрешно. Днес например двете метеорологични човечета стоят всяко в своя си вход на къщата и гледат нерешително навън.
Планът на Трампе изглежда се състои в това, да изкопава пръстта не къде да е, а точно на мястото, където някога се беше разполагал фонтанът. При това става дума единствено за една кръгла, вкопана в земята бетонна чиния, чийто горен ръб някога се е намирал на височината на тревната покривка. Никой никога не е виждал вода във фонтана. Вместо това бетонният изкоп вече от дълго време е пълен с порядъчно много качествена, черна почва. Сместа редовно се укрепва отгоре, когато Трампе гони свинете из предната градина и жена му простира пране. Заедно с това долу в слоевете се заравят дъждовни червеи и стоножки и смилат последните части от отпадъците от плета, докато най-сетне всичко е изгнило. Трампе ще трябва да прекъсне този процес, за да си пробие път до дъното на фонтана.
Не му остава много време. В ранната вечер затваря местният месарски магазин, в който госпожа Трампе всеки ден продава студено кайзеровано месо и метвурст. Всъщност отдавна вече тя отговаря за месната салата, която се състои от променящи се пластове свежи зеленчуци, месо и паста, гарнирана със зелени листа. Но почти никой в селото не купува месна салата. Месна салата, как звучи само, все едно добрата храна е разредена с нещо вносно. Госпожа Трампе в резултат на това развитие е в лошо настроение, та нали е инвестирала време и усилия, и затова бленува да дойде краят на работния ден.
Мимоходом Либке взема вестника. От миналата седмица е, понеже той получава в къщи почти само вестници от миналата седмица. Баща му му ги предоставя след завършен преглед, ако и малко разбъркани, понеже освен неговият син никой друг в селото не се интересува от информации от миналата седмица. На Либке обаче не му пука за информациите. Буквите са онези, заради които на него му трябва вестникът, а буквите не остаряват. Най-често заглавията във вестниците съдържат значително по-малко главни прегласни букви, отколкото са нужни за приличен, разбираем текст. Понякога Либке седи със седмици над някое незавършено писмо и чака прегласни букви. Днес обаче случайността е на негова страна, защото едновременно са се преобърнали два много големи петролни танкера, Öltanker. Грижовно той изрязва липсващите букви Ö със своята ножичка за нокти, залепя ги върху празнините за прегласните букви в своето писмо и кима доволно, преди да опакова готовото писмо и да го сложи на полицата при другите.
Малко по-късно Трампе се вижда да отива от предната градина в къщата. В мазето е значително по-студено отколкото пред вратата, влага се издига от стените и едно тежко изпарение от листно зеле, старо кафе и екскременти изпълва въздуха. Междувременно плъховете вече не полагат усилия да се притаяват, когато някой влезе в мазето, твърде голямо е численото им превъзходство и агресивността им. От боклуците се цвърчи и се смушват осезаемо. Трампе се изкачва до захарното цвекло, без да хвърля поглед на ляво или на дясно, където в полутъмното могат да се различат множество масивни, залостени врати. Захарното цвекло дава една направо отлична храна за свине, ако се вари достатъчно дълго. Свинете ядат така или иначе всичко, което им дадеш. Трампе дори не трепва когато едно мъхнато животно му минава през крака. Той с размах събира една ръчна количка сурово цвекло, поставя една плоскост на стълбата и изтиква колата нагоре. Стигнал до предната градина, той изпразва цвеклото до полуготовата дупка. Сянката на плета междувременно дотолкова се е свила, че дъното на изкопа е на две трети в светлина. По-светло там долу във всеки случай няма да стане вече.
Топъл, ясен пролетен ден е. Небето би било напълно празно, ако нямаше една единствена бяла следа, която минава през цялото поле на видимост, отвесно на веригата хълмове и точно над Лисичия връх. Линията изглежда така широка и разнищена, че към момента е невъзможно да реши, дали става дума за остатъка от ивица конденз или за естествен перест облак. Ако човек е бил свидетел на възникването, би могъл да прецени по-добре. Високите ветрове във всеки случай, които биха били в състояние да създадат източен на дълго перест облак, биха били знак за предстояща промяна на времето. Възможно е тук да има връзка към нерешителното поведение на метеорологичните фигури на Либке, естествено все при предположението, че все пак не е било самолет.
С изключение на минишнауцера Либке е сам вкъщи. Жена му, така поне си мисли той, си прекарва дните да подстригва косите на мъжете при единствения фризьор на селото. Допреди няколко седмици това отговаряше на истината. Напоследък обаче много си спестяват подстригването, и нивите се сеят по-рядко. Госпожа Либке внезапно има много време, но продължава да напуска всяка сутрин точно навреме къщата, за да не безпокои мъжа си. Често той говори, как се наслаждава на представата, че тя танцува с остри предмети около главата на чужди мъже.
Селото с имотите на Либке и на Трампе се е образувало на едно забележително място от околността. Спокойно то се шири на южния край на челните морени, точно на десния ъгъл, който се заключва от равнината и северният кант на Лисичия връх, като че глетчерът се е установил там. Не изглежда така, все едно че някой е имал намерение да насели голямата площ на север. Много по-скоро изглежда, като че къщите щяха да продължат да настъпват в посока юг, спирани в това движение само от склона. Като голям шип стои Лисичия връх в местността. Ако имаше повече възвишения с подобна форма, то те биха могли, прилежно подредени, да образуват огромен режещ диск, за жалост твърде голям, че да е от полза за някого.
Отново се появява Либке да пуши навън. Безпокойно закрачва той покрай плета нагоре-надолу и зад него като знаме се вее дим. При това по пътя обратно той остава точно на същата линия, тъй че новият и старият дим се сливат. След няколко минути неговият път е чистичко маркиран от една следа мъгла, паралелно на плета, паралелно също така и на лентата с неясен произход на небето. От години вече Либке подрязва обърнатата към него страна на плета направо с ригоризъм, докато на другата страна той може да расте необезпокоявано, понеже Трампе не се доверява на ножици. Ако се реже редовно от едната страна, тогава плетът в течение на годините ще расте само в другата посока и така постепенно ще се отдръпва от него. В следствие на това, така разсъждава Либке, неговият парцел постепенно ще нараства, а този на Трампе ще се свива – едно дългосрочно мирно завоевание на чужда територия на чисто биологическа основа. За нещастие в същия процес неподвижната кочина ще се врасне като цирей през плета в неговата градина. По някое време Либке би станал притежател на изпадналите свине на Трампе. Чешейки се по главата, той застава на мястото, където очаква пробива на обора.
В този момент през стената на плета прониква силно трополене. Трампе тъкмо е започнал да храни свинете за втори път. Никой не знае точно колко животни има във обора, ако се изхожда от големината на постройката, биха могли да бъдат най-много две, съдено по силата на звука, то са минимум десет. Многогласната врява встъпва, когато Трампе идва в близост до обора, тежко натоварен с една голяма кана каша от цвекло. Повишава се в едно фуриозно кресчендо до кулминация, когато Трампе изсипва съдържанието на каната в копанята. В същия момент характерът на тоновете се променя, от едно високофреквентно квичене без преход стават шум от ядене в дълбоките тонове на скалата. По наситените сърбащи дялове в звуковата кулисата може да се заключи, че големи количества течна субстанция се втичат в пещеристи пространства, по пътя натам биват примесени с въздух и накрая отчасти отново откапват навън. Трампе не дарява с внимание оживлението и отгазва навън до колене в мръсотията. Малко преди изхода остава за малко на място, погледът насочен към земята. Към стъпалата му, в четириъгълника слънчева светлина, която пада през отворената врата, нещо блести. Той се навежда, вдига сребърния пръстен с два пръста от боклуците, отстранява няколко следи от мръсотия и го задържа на светлината. С отчетливо сбърчено чело Трампе натъпква находката в панталона и тръгва енергично в посока към къщата.
Либке може да е прав. Наистина изглежда все едно плетът има посока. Погледнато отгоре многобройни израстъци ясно сочат към имота на Трампе, докато страната на Либке изглежда солидна и здрава. Ако плетът значи се движи, то е къмто Трампе. Може би всъщност, това не може да се констатира като факт, също и земята се движи заедно с предната градина и кочината, а само плетът остава здраво на място във вселената. Бавно оборът се вклинява в зеленото безредие. Без плет той със сигурност би се придвижвал по-бързо.
Малко по-късно Трампе отново се появява на двора. Той държи стара маса под мишница, една от онези малки, късокраки мебелировки, които слагат пред диваните, за да не изглежда толкова празно там. Без да разхлабва хватката около масата Трампе отваря вратата на бараката. Дисковият трион се намира право срещу входа, вероятно, за да може при рязането да се мине без електрическа светлина. Все още с масата под мишница Трампе дърпа кабела към къщата. Спокойно шнурът върви в права линия през двора и разделя по този начин парцела на Трампе на две приблизително еднакво големи части. Въпреки че кабелът минава в непосредствена близост до купчината пясък, Майк не му обръща абсолютно никакво внимание, трябва да е понеже напълно се концентрира в своята консервена кутия. Трампе задържа за кратко масата на височината на очите. Плотът на масата блести предимно в светлокафеви тонове, но на две места е лекьосан с някаква тъмна субстанция. Освен това се виждат множество груби драскотини по лаковото покритие. Това вече не е масичката на дивана, както човек си я спомня отпреди.
Дисковият трион на Трампе е един от най-шумните инструменти в селото. Той произвежда леко заплашително бръмчене, до моментът, в който човек не доближи нещо до режещия диск, но се издига до драматичен крясък, когато Трампе отрязва първия крак на масата. Този кряскащ звук редовно кара птиците в широката околност да замлъкнат, откънтява далеч навън в равнината и дори Майк леко се сгърчва на високите участъци. Методично Трампе парче по парче отрязва всичко от масата и с това създава една почти равномерно променлива песен от бръмчене и крясък. Дори и никой от селото да не чува друго от делото на Трампе, трион е в играта, в това можеш да си сигурен.
За Либке няма възможност да се отърве от шумовете на триона. Рязането на съседа отдавна е едно наистина необично, но неизменно съпътстващо явление на неговия живот, което трябва да се приеме точно както синьото небе, и при това, така твърди във всеки случай Либке, е главната причина за явяващото се главоболие. Либке беше привикнал тихо да понася рязането. Той остава на място на пътя си от градината към къщата, поглежда с празно изражение през улицата и нищо не прави. Очевидно от настъпването на режещите тонове възниква пауза в битието на Либке, едно сляпо място в неговата биография, за което няма какво да се разказва.
Коритото, което е приготвено под масата за рязане, се пълни и пълни с отделени части от масичката. При това Трампе внимава всички парчета да излизат с еднаква големина, на обем колкото свит юмрук. Когато последният крясък е минало, за завършек на резачния концерт, една по-дълга бръмчаща част докато Трампе проверява, дали не е пропуснал нещо. След изключването трионът не утихва веднага. По волята на инерцията на диска той се движи още няколко секунди, при което в следствие на триенето намаляват едновременно амплитудата и фреквентността на бръмченето. Трябва да звучи като нещо такова, когато някое птиче не престава да пее по време на смъртта. Общо Трампе беше произвел от масата над сто големи колкото юмрук фрагменти. Видимо доволен той изнася своя товар дърво в предната градина, изпразва го до цвеклото и слиза отново в дупката. Очевидно все още не е достатъчно дълбоко.
Либке междувременно е обратно в къщи. Следващото, което трябва да се направи, е да се изхвърлят остатъците от вестниците, които са се насъбрали под бюрото. Грижливо накъсва страниците на парчета, които няма да са по-големи от пощенски марки. Когато свършва с това, той стои пред една хубава петлитрова кофа пълна с накъсани вестници. Вдига кофата с върха на пръстите, залюлява я няколко пъти насам-натам, и я сваля в едно мазе без прозорци, до което само самият Либке има достъп. Уверено той посяга в тъмното към онова място на стената, където се намира ключът за осветлението и затваря вратата зад себе си. Либке поддържа, доколкото може да се види сега, ред в това помещение, всички стени са добре почистени и ъглите са без паяжини. Ако не се има пред вид цял един ред от кофи, които съдържат или накъсани вестници, или лепило за тапети, помещението е празно. Либке едва е оставил донесената кофа при другите, когато минишнауцерът задрасква по вратата. Либке така и не беше успявал да остави кучето навън.
В предната градина на Трампе все още на равномерни интервали от дупката изхвърча пръст. От самият Трампе се вижда вече само горната част на тялото. Всяка буца пръст описва по пътя си от изкопа навън една правилна дъга във формата на парабола, но се разсейва във въздуха, тъй че накрая пада широк валеж от малки отломки. В хода на деня се е образувала една правилна, конусовидна купчина пръст, чийто най-външен ръб е съвсем малко отдалечен от изкопа. Трампе е успял да превърне един намиращ се в земята цилиндър в конус, въпреки че вероятно не в това се е заключавало намерението му. Най-после от дупката се чува само едно неприятно пристъргване на метал по камък: Трампе се натъква на бетонното дъно на фонтана. Капчици пот блестят на на лицето му, когато напуска кухия цилиндър. Подпрян на лопатата, той спокойно стои на ръба на изкопа.
Малко време след това отново го виждаме да върви по двора, този път със скръстени ръце и без различима цел. За момент Трампе застива всред светлината и се взира в земята. Моментът на неподвижност отминава бързо. Няколко секунди след това той стои до Майк, който го забелязва едва когато сянка пада върху купчината пясък. За пръв път този ден се чува Трампе да говори. Без да изчака реакцията, той се завърта на пети и се връща с едри крачки по посока на предната градина. Майк го следва като дакел-играчка на каишка. На дъното на дупката се вижда да проблясва дъното на фонтана. Най-напред Трампе нахвърля своето цвекло в изкопа, после цепениците от масичката пред канапето. Той слиза, разпределя всичко развномерно, заглажда повърхността и поляга. Един пласт бетона, един пласт цвекло, един пласт дърво, един пласт Трампе.
В продължение на минути не се случва съвсем нищо. Предната градина предлага геометрично чиста картина: две кръгли петна, образувани от дупка и купчина пръст, образуват в средата на поляната една кафява, изписана осмица. Един човек лежи изпънат в едната половина на осмицата, докато един друг клечи в точката, в която двата кръга се срещат. Нито една част от околността на издава някакъв звук. За пръв път от много милиони години северно от хълмовете на челната морена в пейзажа се показва планинско-долинна структура. Един проникнал далеч напред пост, зает от две странни фигури, които очевидно не знаят, какво да предприемат от своята земноисторически експонирана ситуация.
Майк се поколебава. Вероятно все още така и не е стоял толкова близо до някоя дупка. Многократно той плъзга консервната си кутия от една ръка в друга. Напълва я с пръст, струпана до дупката, задържа я малко с двете ръце и предпазливо я изпразва в изкопа. Малко по-трудно е отколкото с финозърнестия пясък, с който иначе си има работа той, но се оправя. Още на следващата консерва е сигурен в работа си. В относително късо време Майк успява да напълни наистина много консервни кутии с пръст и пак да ги изпразни; едва ли някой може да развие при това занятие повече търпение и издръжливост. Вечерта госпожа Трампе се връща от работа, вижда Майк при неговото обичайно занимание, и изчезва в къщата. С Майк и без това не може да се говори. Земната купчина в предната градина към този момент е почти изчезнала.
Преводът е направен по Google-Earth от сайта на наградата Бахман от Антония Колева.
|
|
|