литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Денят е моногамен. Влачи сенките
на красиви и грозни жени.
Някъде там мен ме няма.
Някой ме е изстъргал
от картината на света.
Пастелното зелено
и яркото жълто
не ми отиват.
Може би затова.
Разбивам с тихи удари тишината.
Разплисква се върху мен.
Вече имам свят.
Само че нищо не чувам.
Никой не срича името ми.
Никой не ме ругае.
Сама съм
и е съмнително
дали ме чуват,
когато изкрещя.
Решавам да сънувам гласовете
и никога да не се събудя.
Сънищата ми прожектират
цветно кино
без начало.