Ивайло Иванов, Код на българската история
Дата: понеделник, юли 06 @ 22:14:03 EEST
Тема: Болест
Честити безпределни резултати!...
/Деца, спокойно спете си сънят!/
Комунизмът си отиде от страната
завинаги. И то – за трети път!
Да не сте в устата с палец,
аз, като един Раковски,
днес предлагам Показалец,
сиреч – кратко ръководство
за извличане на смисъл
без излишна хамалогия,
щото Господ е орисал
всеки вожд с етимология:
Горби, с белега си черен
бе инверсия на „Гроби”.
Той, на свойто име верен,
бившия ни строй загроби.
Дълго гледаше на строя
простодушната усмивка
от портретите на тоя
мъж с витално име Живков.
После, във напразен опит
тя да бъде подмладена,
бълваше над нас синкопи
през устата на Младенов.
Десните ми интереси
с интересите нефели
във желе граниво смеси
президентът Желю Желев.
Пак добре, че после здраво
на властта държейки лоста,
с костна твърдост отстоява
тези интереси Костов.
Дясната идея свястна
също беше отстояна
не тъй твърдо, ала страстно
и рекламно от Стоянов.
В изборния катаклизъм
той продъни се немил,
щото всеки дуализъм
крие някой Богомил.
Промисълът тая смяна
явно готвеше отрано:
Първи във страната стана
мъж с фамилия Първанов!
Партията той оголи,
но щом викнаха „Стани шеф!”,
бе издигнат пък отдолу
председателят Станишев.
От Русия той копираше
стил във трудните минути.
Там народът сублимираше
пътя свой в лицето Путин.
Ха, познай как зове се
онзи, дето я покръсти
и безброй земи държеше
на светата Рус със кръста?
Бинго! На Христа свидетеля
в таз старославянска шир
и на този мир владетеля
казваше се... Владимир!
Виждате ли, мои братя,
на историята кода
и мистичната симпатия
в изборите на народа?
С Божията воля тайна
няма тук случайно нищо,
освен мъката безкрайна
с фатализмите на нищия.
Даже в най-модерно време,
с медии интерактивни,
той, дори когато дреме,
някак си интуитивно
пак избира ги по име
и след туй си е доволен:
„Бойко”, „Волен” днес крещиме,
отсега се чува: „Болен!”
|
|
|