литература плюс култура |*| GrosniPelikani - Българска епиграматика

ЧАСТ ПЪРВА: СЛАВЯНСКИ РЕЦЕПЦИИ

или Любовници на Духа

ЗИМНО УТРО С ЛИЧНО ЩАСТИЕ

Какво че вън все още нощ е зимна?
Не е безкрайна вече в мен скръбта!
С програмата Уиндоус аз си имам.
едно прозорче светло към света.

Компютъра си включвам във зори,
и светлинки зелени се разгарят.
И светва на екран: „Добре дошли!”,
отвръщам му щастлив: „Добре заварил!”.

НОЩЕН ДНЕВНИК

/12 часа/

Написах пет имейла мили –
жените сложих си да спят,
сега се моля: Боже мили,
бди над лирическите сили,
да си довърша и стихът!

Лиричното е сублимация
на подсъзнателни коктейли.
Ала заплашва го стагнация:
Жени от цялата ни нация
ръце протягат за имейли!

КОШЕРЪТ НА ЛИТЕРНЕТ

Гледат моите зеници
как се трупат със стотици
автори във „Литернет”,
сякаш са мухи на мед.

Не разбират те, горките,
в плен на восъчния свят,
че медът е за пчелите,
в кошера сред дъх и цвят!

ЕЗИКОВЕДКАТА

/Пиеса в два акта/

1.

Граматиката учиш ли, от нея
плъта се спепелява, после тлен.
А съм жена! За рожби аз копнея!...
Затуй понечих да забременея
от пълния определителен член.

2.

Опитах го! На думата във края
членът е и крепък, и забавен.
За позите не искам да призная,
но все таки от тази нощ ще зная,
че неслучайно го наричат „задпоставен”.

„ВУЙЧО ВАНЬО”

Бе в криза театърът до вчера,
но днес ще викна: Примавера!

О, бела, бела Примавера!...

/И тази нова премиера
бе гледана от премиера!/

Какво да кажа? На балкона
потънал беше цял във трона

и бдеше бляскавата ложа
ума си той да не изложи,

разбрал на фикцията нормата,
колкото ние – от реформата!

ТЕОРИЯ НА ДЕСНИЯ ПЕЧАТ

Чудесен десен вестник! Той се прави
в редакция с петима колумнисти,
а за да бъдат нравите му здрави
бди реакция с шестима комунисти.

И щом във нещо сгафят, лумва бесен
скандален вой с юмручна профилактика.
Така теорията на печата десен
се оцветява и от дясна практика.

НАД МОЗЪКА НА „БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ”

/консилиум/

Ах, кой до днес не си е патил
от таз напреднала склероза
на официалния „Писател”,
напомнящ препариран мозък.

Подай ми микроскопа стаен,
да проследя браздите, тънките:
Безкрайна трепка мисълта им,
но твърде плитки са й гънките.

УСТАВ НА БЪЛГАРСКИЯ ПИСАТЕЛ

/Общи права, свободи и заключителни положения./

1. Бъди божествен син, призван да
се съвкуплява с Мелизанда.

2. А ако бъдеш педераст,
се съвкуплявай с Пелеас.

3. Рече ли Пелеас: „Недей!”,
пък си поискай от Пелей.

4. Той, вярвам, няма да посмей
да ти откаже, щом си змей.

(5.) /Не ми посягай, бе, недей!.../

ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ И ГРОБЪТ НА ХАЙТОВ

Крееш ти! Не ще изкараш!...
А като умреш съвсем,
в „Света Петка” – баш в олтара –
бързо ще те погребем.

В тази гробна самотия
дълго ще лежиш ненужен.
Но щом почне Литургия
тук свещеникът да служи,

твойте кости побелели
ще затракат упорито
в ужас безпросветен, ням.

За да разбереш добре ли
беше на онез, които
ти пък ги натика там.

1996 г.

НОВА МОДА ПРЕДСЕДАТЕЛСКА МОЛИТВА

Онзи номер, със Ванга, не мина
пред Синода, затуй пък от днеска,
окачил тази нова картина
на светеца ни, дяконът Левски,

в кабинета си – скришната стая, –
аз предизборно пак коленича,
и нашепвам, сломен и разкаян,
таз молитва с оттенък лиричен:

Помогни на чедата си смели
до запазят високите постове!...
Нивго другиго те не са чели,

затова търсят в теб легитимност.
Сподоби ни с интимна взаимност!
Ти и днес си ни нужен, Апостоле!...

2006

ИЗПЯТА ПОЕЗИЯ

Афиша прочетох: „Изпята поезия”,
на който бе сниман поредният бард
добре как помага на нашта амнезия,
свалил без остатък мисловния гард.

Прекрасно е, Мишо, че пак ги покани
и тук доразгласям, да чуе страната:
Елате в „Столична”, зала „Познание”,
и там ще представим на вашто внимание

поезия, чиято песен е изпята!

ЗАЩИТНА РЕЧ

пред критичката-прокурорка.

Твойта дарба е посредстена,
не и твоята заплата.
Виждам, че не си подследствена
по законите на красотата.

Зарад тез закони нови
пак съм в карцера нелеп.
И в словесните окови,
издрънчавам аз пред теб:

По-добре да съм подследствен,
нежели да съм посредствен!

ВАРНЕНСКИ РОМАНС

О, нощи в бял сатен, пък и в коприна!...
Луната спеше във морето синьо
като жена във нега и премала,
когато, под звука на окарина,

навлязоха във морската градина
поет с едно видение във бяло.

Придвижваше се опипом човека,
та най подир облегна си гърба,
след цели пет-шест безлюбовни века,
на Варненчек Задморски о дъба.

Намести си полушубката на таза,
и с дикция трогателна й каза.

„Вятър над Варна люлее тополите!...
Искам да въхна от вятъра глътка!...
Спрямо поета добра бъди, моля те,
и разпусни свойта „Славянска прегръдка!”.

МЪЛЧАНЕТО НА НАДЕЖДАТА

Пека се аз на вътрешната клада,
след нощната психическа контузия,
и мисля си: Прекрасната ми Надя,
или и тя се сърди, за „награда”,

или е пак на семинар във Грузия.

Ех, Надя, Надя, моята душа
до днес не бе на Запада изменница,
ала откакто с тебе я теша,
превърна се в една Кавказка Пленница.

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС

За първи път в живота, Боже,
обичам с порив безтелесен.
Душа в душа, ръката в ръката:
жена, приятел и поет!

Пази я, докогато може(ш),
а след това от Небесата
сред хора ангелски възнесен,
аз ще я пазя занапред.

ТЪГИТЕ НА ЕДИН СРЪБСКИ СТАРЕЦ

– Я ме примъкни към тая
печка, че на студ не трая! –
рече на рода ни старшия.

– Топъл дух от там витае
като спомен за оная
Печка наша патриаршия!

НА ИЗТОК ОТ АДА

Понеже бях отличник на отряда,
пътувах във Русия за награда,
и мислех си сред степите, нерад:

България намира се във ада!...

Но туй все пак за нея е отрада,
понеже виждам, източно от ада,
че се е ширнал по-обширен ад.

ЗДРАВСТВУЙТЕ, БОТУШКИ!

Русия! Колко ни плени
това, че има в теб жени!
Мъжете пак са на война,
а пък жените, до една,
под наште ласки неугледни,
като агнец на заколение,
зачеват твойте всепобедни
и все по-бедни поколения.

СЛАВЯНСКА РЕЦЕПЦИЯ

„Няма текст извън контекста!”

(Д)Жак Дерида – Изкормвача

Като гледам тази руска
тройка как препуска в тез
зимни степи, сякаш чувстам
как в шейната съм и хруска
сняг под мене като текст.

Ще го знаят ли след време?...
И значим ли ще е текста?...
Гледам: Бягат подир мене
три пътечки посребрени.
Няма кон извън контекста!

СТИХОВЕ ЗА ПРЕКРАСНАТА ДАМА

Това, че ти превеждаш Блок, търпи се.
Но друго не търпи се – след изписан

цял куп листа, приятелят извежда те
в „Спартакус” и по цяла нощ преглежда те.

Пардон! Той пак превежда те, с блаженственост,
но на речта на вечната мъженственост.

СЪДБАТА НА РУСИЯ: УСПОРЕДНИ ОПИТИ

Нови сатрапи
                 издигна с терора,
Сталин,
       сатрапът на двайстия век.

Той от Аврора
                         попадна в затвора,
срещна там хора
                         и стана човек.

ДНЕС ДА ПОЧЕРПЯТ:
Иван Ваклинов,
писател и разбуден гражданин, деец.

На този ден пред всички ни класика
умря. /Задави се с финансова троха!/
„Какъв бе той?” – сърцето мое вика.
На гроба му, под лист от трепетлика,
чета: „Любовник беше на Духа”.

ВТОРА ЧАСТ: САТИРАТА И ДУХЪТ НА КАПИТАЛИЗМА

ЕСТЕТИЧЕСКА НЕСЪВМЕСТИМОСТ

На Николай Петков –
приятел от Ренесанса
(на моята младост.)

Душата ми е нежна Жулиета,
излязла на балкона си през май.
А долу дрънка сребърни куплети
в среднощна серенада Николай.

Със кърпичка изтривам поглед влажен,
въздъхвайки с момичешкото „ах!”,
но пак успявам следното да кажа,
в нощта на звездно щастие и грях:

На древната Верона от балкона,
сред клончета и лаврови листа,
по смисъла, Ромео, сълзи роня,
че тази нощ съзнах си участта:

Подобно на Монтеки с Капулети
враждуват мойте с твоите куплети.

БЪДНИЯТ ДЕКАМЕРОН

Странно! Тя чете Бокачо,
а от мене се докача.
Що се сърди? Да не би да
се гневи, че моят трон
с доста книги е иззидан,
ала не – с „Декамерон”?

Нищо! За Декамеронче
ще завържем ний новела.
Всеки стон и всяко стонче
ще са фабула, запрела
нишка като фриз по трон.
Бъдният „Декамерон”!

ПРОЛЕТНИ МАНЕВРИ В ПАРКА

Крачи тоз боец във ритъм
покрай дамата, а тя
пак Боеций препоричата.
О, боецо, горестта

на сърцето ти примиращо
стон и в мойта гръд отронва.
Не по дамата, разбира се –
по културата ни скромна,

дето в маршове заплесната,
или на жени по устните,
късно осъзнава, бедната,
че Боеций пак пропуснат е.

РАЗГОВОР ЗА ИПОСТАСИТЕ

Сине мой, щастив, единствен,
твойте миризми са връх!...
Но не бих ти казал: „Мий се!”,
щом събрал си в триединство
тяло и душа и дъх.

ЛЮБИМАТА НА Д АРТАНЯН

О, Боже, спри гвардеците любовни
и помогни на слабата жена!...
Кой друг над участта ми ще се трогне?
Та мога ли навред сама да смогна:
Една за всички –
всички връз една!

ИЗ ИСТОРИЯТА НА ЛИТЕРАТУРНИЯ ТЕРОРИЗЪМ

Голяма бе литературната злосторност
в Германия на Гюте:

„Бум! Тряс! Бум! Бум!...”

Но пак добре, че се нагърби с отговорност
групировката „Буря и щурм”.

ДЖИНОВЕ

/Из „Източни мотиви”/

Имай към властта ищах,
ала в източен формат:
Щом роден си като шах,
трудно е да бъдеш мат.

Трудно е да бъдеш роб!
И на адовата скръб,
даже сложен и във гроб,
пак ще й обърнеш гръб.

Но сега, дордето ти си
на духа си властелин,
пълновластно почерпи се.

После с джиновете в Рая
отлети, щом дойде края,
здравата почерпен с джин.

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА „ШИПКА”

Хей, приятел, дай ми щипка
от цигарите си „Шипка”!
Нека моята цигара
като клада да догаря.
Да се вей перчемът рус
като онзи на Ян Хус

Хус да бъда дай ми, Боже,
Хусерл да съм щом не може!

ПАРКИЗАН ЗА БОЙ СЕ СТЯГА

Паркизани, паркизани,
легендарни синове!
В мисълта ни, в мисълта ни
влизат чужди гласове.
Кой от тях ще ни спаси?
Санитарят ли? Мерси!

Само в теб съм упован,
мой безсмъртен паркизан!

СМЯНА НА ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ

Вуйчо ми е дистрибут!
/Той дистрибутира бут./
Ала му фалира бутката
и жена му, дистрибутката,
връщайки се от пазара,
с тия думи му се кара:

Аз нали ти казах, Бруте,
че със тези дистрибути
ти ще има да си патиш?
Ако искаш да изпратиш
пак парите си на вятъра,
сядай и пиши си сатира!

ИЗТЕРЗАНИЯТ ТАРЗАН

Във пустинята вечерна,
след любов с една бардоква,
ти от мен излизаш черна,
сякаш падала си в локва.

Скулите ти бяха смугли,
ти оплеска ги със тиня.
О, Маугли, о, Маугли,
дете на градската пустиня!

СЪПРУГЪТ НА ВДОВИЦАТА

На Биньо

Нозете си над мен една госпожица
разтвори, като лястовичи фрак,
и нежно ме поряза с тази ножица
в уханния мастилен полумрак.

Любима, подир нощната премала,
излез и ще съгледаш ти по жицата
с душа, подобно лястовица бяла,
как гледа те съпругът на вдовицата.

МОЯТА ГРЕНАДА

Любима, във шпагата ти вторачен,
изтръпвам аз от ужас – ето на, –
че ти в нощта над мен си се разкрачила
като Предчувствие за гражданска война.

Испанийо на кръст, в палто от норка
ще бъде утре торсът ти обвит.
А аз ще спя до късно, като Лорка,
в савана на чаршафите зарит.

НЕ СЪМ ОТ ТЯХ!

Ти не си и аз не съм.
Кой тогаз чете Назъм?
Кой от кошчето за смет
пак извадил е Хикмет,

и наместо от затвора
строфите му да чете,
дето, все пак, за пред хора
и до днеска стават те,

срича смешните му опуси
от Съюза. И на сън
вика, осъзнал живота си:
- Помощ! Не! От тях не съм!...

Правилно! И аз не съм!
Но пък не чета Назъм.

ЖЕНАТА НА ТРУДОВОБОРЧЕСКИЯ ПИСАТЕЛ

Той е мой миньор.
Да, миньорът – ми!
Като сме на зор,
пеем си сами
само в „ми миньор”.

Не във „ми миньор”,
а в минорно „ми”,
като сме на зор
пеем си сами
с тъжния тенор
на миньора.

Миии!

ДА ОБИЧАШ ХУДОЖНИЧКА

В изпита я скъсаха –
„Силикатни форми”,

но не всичко мъртво е!
Пряко всички норми,

галя на гърдите й
ябълките златни

и четем за изпита
„Форми деликатни”.

СЕМЕЙСТВО МЛАДИ УЧЕНИ

Той в кухнята, а тя във кабинета,
творят над паралелните сюжети:
Той пише: „Наште баби и семейството”.
Тя пише: „Дора Габе и еврейството”.

Въздишат и от свян умират тропите
в плана на тези успоредни опити.
Те още от любов не са отучени,
/за разлика от тез двамина учени!/.

ЖЕНА МИ ВИНАГИ СИ КАЗВА

Аз вярвам във плътта на любовта!...
Не ще я прояде молец и язва.
Понеже всяка заран, сутринта,
жена ми си признава и ми казва:

Подобно щит Ахилов, любовта ни
от тебе, Хефест мой, бе изкована,
че снощи аз се чувствах в нашта спалня,
тъй както между чук и наковалня.

ПРИКОТКВАНЕ НА СМИСЪЛА.

Къци, къци, коти, коти!...
Смисъле, ела насам!
Днес аз давам ти бишкоти,
утре кифла ще ти дам.

Забавлявайки децата
с лимърици, ще им кажа:
Аз Мария съм – жената
на изтлелите в земята.

/И... на смисъла им даже!/