литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Да минеш през стъкло

Текстът е премахнат след съвпадналото и обосновано желание на читател (С. В.) и автор (Ивайло Иванов) на 20. юли 2009, 22:58, от Антония Колева.

Следва писмото, с което Ивайло Иванов оттегля разказа си.

Инициалът в писмото е поставен от редактора, наместо първото име на читателя.

Здравейте, уважаема Антония!

От моя гледна точка няма никакви проблеми, а дай Боже и от другата страна да няма. Аз непременно ще се извиня на С., написвайки му един дълъг, дълъг, чистосърдечен и покайно-обяснителен имейл, а вие просто свалете текста от сайта, ако това технически е възможно. Да, свалете го, именно такава е горещата ми молба.

Антония, вие сте белетрист и сама разбирате, че това е разказ, именно – разказ и че дори при най-голямо желание от моя страна, просто няма как да си позволя да следвам едно към едно фактурата на житейската действителност при него. Но документални елементи и тук не липсват, убедила сте се сама. Такъв, например, е основният, структуроопределящ елемент със стъклото, такава е и наградата за разказа, за която аз говоря с най-приятно, носталгично и сърдечно-стоплено чувство. Мисля, че това добре се усеща - защото всеки разказ има свой "етос", дух, стил, маналитет и не всичко може да бъде изказано едниствено и само чрез думите. Нито пък думите в един разказ значат това, което те означават в реалния живот. Останалото действително е плод на смесване на най-разнокалибрени представи, спомени, фантазии и впечатления. От различни времеви отрязъци и от различни пластове в регистъра на паметта ми. Злоба и стремеж към клевета обаче в тези емоционални регистри нямаше - за това съм готов да ви се закълна. Имаше единствено и само стремеж към чистия, абсурден, буфонаден хумор - това много ясно си го спомням, както добре знам и другото – че при такъв тип фикция / разказ-анекдот / героите просто няма как да бъдат държани отговорни за действията и мислите на своите предобрази и прототипи. Както и обратното, разбира се. Затова никой не бива да се сърди на никого, поне от моя гледна точка. То е все едно да се разсърдиш на най-добрия си приятел от детинството, заради това, че си го сънувал в някаква смешна, игрова или пък не дотам лицеприятна поза. Сърди му се колкото щеш, но дръж сметка поне за едно – че това просто не е същият човек. Да, той е смешен, игрови, абсурден и дори понякога комичен – но на сън!

Антония, изкуството е сън, фантазия, измислица, игра! То не може да бъде държано по толкова директен начин отговорно пред реалността. Пак казвам, на него ще се извиня лично, а вие, ако може, просто свалете текста от сайта.

С уважение:

Ивайло.

Да минеш през стъкло – 2-ра част
(Разговор между приятели)

– Не мога да разглеждам порно-сайтове
със снимки на словенки и рускини.

– ?!

...Защото ги усещам твърде близки
и тъкмо затова – безкрайно чужди!
И спазъмът на този парадокс
като стена невидима отблъсква ме.

Бих казал, че по същата причина
не мога да понасям и рецензии
за себе си и своите приятели.

Защото между вестника и мене
в миг силовите линии на смисъла,
като магнити с полюси еднакви,
взаимно нагнетени, се отблъскват.

То е все едно да минеш през стъкло.

Приближаваш се и вместо да съгледаш
света, цъфтящ зад стъклената плоскост,
ти виждаш само как увеличава се,
безкрайно празно, твойто отражение.

– Но някои минават!

– Да, минават!

Но дълго в паметта им, като ехо,
се носи звън от стъкления трясък.
И личният ми свят, на две разчупен,
периодично рухва пред очите им.