литература плюс култура |*| GrosniPelikani

През зимата

не излизам

ориент кафе

поведена от думи
които иска да слуша
да слуша още тоя глас
отива и шербет и нарове
а после срамно

В една къща през пролетта

мъж реши да подари
цъфнала роза
мислеше да привърже
стъбълцето почистено от бодли
за своята мъжественост
и така да посрещне жената
тя дойде и откъсна
розата небрежно кипеше в тъга
и разбра че няма уши
тоя мъж и ръце няма и
роза

познавах един човек

не беше там
където се срещахме
в това отсъствие винаги
разполагах друг човек
и всичките ми песни бяха за него
после се прибирах у дома
и намирах да ме чака
човека който се смее

не излизам с дни живея
в кухнята с миризма на каймак
понякога варя кафе
и говоря по телефона с най-добрия
си приятел
или се разхождам със Силвия
в един незначителен участък от спомените ни
за едно лято
тя винаги се преструва че си спомня

Улица

започва от пазара
и завършва под един прозорец
краката ме болят когато
мислено минавам под дърветата
между павилиони с кифли
риби във китайска лавка
скрити кафенета в сляпата
пресечка за татуировки
магазинче за подправки
за пердета и бельо
книжарница където не продават книги
сладкарницата на егея
и на спомнянето друга
църква във която още
никога не съм била

сърцето ми вече не е сърце
а торба в която прибирам
малки корички
и така е почти достатъчно
да се топля
малък огън без съмнение
но достатъчен за ръцете
през лятото винаги сядам
и разтварям сърцето си
понеже са толкова дребни коричките
много внимавам как се грея
та несполучилите прегръдки
да оживеят от огъня
чавка излита и ми ми изпива акъла
и вече не ме е срам да
отворя сърцето си като хармоника
защото зная само една единствена песен
и не се уморявам да я пея
толкова много пъти
сърцето ми е латерна
която непрестанно навивам
пред един и същи прозорец
тогава правя нещата възможни
представям си неговото сърце
да тупти заедно с моето
всъщност на това място
не смея да си представям
и затварям сърцето си в торба