Ивайло Иванов, Псалми за Света Анастасия
Дата: сряда, април 29 @ 18:05:46 EEST
Тема: Deus ex machina


Второ Възкресение


Подир великденското целодневно чистене
и себе си поисках да пречистя
и бързо влязох в банята, но своето
бельо аз на леглото съм оставил,
а толкоз вехто беше то и потно
че формата на тялото приело бе –
досущ като повивките, оставени
във гроба от възкръсналия Бог.


И ето ме, от банята излизам,
възкръснал, нов и на живот ухаещ,
и виждам те, под снопа лъчезарен
от светлина, струяща от прозореца,
как цялата ти светиш като ангел
и седнала във края на леглото,
трогателно гълчиш ме: – Виж се само!
Направо на сърцето си се чудя
и на носа – как с теб живея още,
но знай: С бельо и навици подобни
момиче друго няма с теб да легне.


– Мария! – аз извиках – и прогледнала,
в нозете ми ти свлече се: – Рави!
– Не ме докосвай – казах аз – не виждаш ли:
на банята от ада аз излизам
и парата дяволски талази
струи от мойто тяло, ала знай,
че ласките ще трябва да почакат:
Аз все таки, дордето не изсъхна,
не съм възлязал още при Отца си.


А колкото до вехтите повивки,
за тленното недей да имаш грижа:
във смрад се сее – жъне се в нетленност.
И точно днес, на празника, не искам
дори и с намек да те огорчавам,
но знай не само, че „момиче друго”
ще ме хареса, но с подобни навици –
поезия да виждам и във гънките
на своето бельо, аз пророкувам,
че култът ми едва сега започва.






Псалом за Света Анастасия


Днес Църквата празнува мъченицата,
наречена Света Анастасия,
а ООН празнува в календара си
деня на биологичното разнообразие.

А казват, че Световната Организация
във тези дни наречени „последни”,
със плам невиждан щяла да започне
репресии безброй над християните.

Дори го пишело в последната глава
на „Откровение”. И тъкмо затова,
на твоята трапеза непоканено,
днес словото ми казва: Християнино!

Недей превръща времето във драма,
и в нимбата на всеки нов светия
ти не търси последното знамение,
че ще откриеш ранно безобразие.

Не само че такова неща няма,
но виждаме и древната им симфония:
Света Анастасия: Възкресение!
Денят на биологичното разнообразие!






Дихание за живот


Когато в порив млад ме ти прегърнеш
и пазвите си дъхави разгърнеш,
от изгрев и от пролет по-сияйна,
в мен грейва слънце, въздух свеж нахлува,
човешка глъч и птичи песни чувам,
разтваряйки прозорците си тайно,
и чувствам как под слънчевия зрак
сред дъх на кислород и лъх на мак
покачва се
температурата ми стайна.

И лъч един ме близва по косата,
и мигом виждам аз върху стената
как барометърче едно с съчмица бяла –
придатъче към младото ми тяло,
расте, когато в теб съм вторачен,
и се покачва стълбът му живачен,
добивайки космически размери...

Защото чувства нови атмосфери
в телата ни – тез кукли силиконови,
през зимата доволно излинели,
които със целувки вече помпаме
като с винтил сред белите постели,
на ставане със тебе и на лягане,
на любовта под мощното налягане.

Да би могла и цялата ни нация
сега, когато пролетта дойде,
в сервиза на една вулканизация
с подобен порив да се отдаде,

едва ли толкоз често щяха с трясък
да изгърмяват нейните винтили,
и нервите, изопнати до блясък,
едва ли толкоз жежки биха били
на изборите нови във разгара,
сред сцената на всичко политическо,
подобно звук на режеща китара
от „Венъм”, ранна група металическа.

Ще се успокоят и тези струни
с по-ласкава една еманципация,
щом нацията наша се целуне
по устните със по-развита нация.
Възкръснала, от крехките си плешки
ще смъкне тя вековното тегло,
затуй във порив пролетно-момчешки
по-горе казах аз: „Да би могло!”.

Да би могло, ала уви, не може!...
С целувката си първа, като в Рая,
диханието жизнено накрая
не ми отнемай, а вдъхни го, Боже!








Второ Възкресение
Псалом за Света Анастасия
Дихание за живот




Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani
http://grosnipelikani.net
Няколко здрави парчета посред happy end-а

URL на публикацията е:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=510