Емануил A. Видински, Прекалено много восък имаше в тази чаша...
Дата: понеделник, август 04 @ 00:40:37 EEST
Тема: Плътни течности




Прекалено много восък имаше в тази чаша.
Вятърът виеше гнезда в недрата й,
Където щъркелите стъпваха унило.


Индианците се вбесяваха
От избухващата кръв между краката
На жените,
И яздеха кобилите си
До протъркване на кожата.

Прекалено много пепел имаше в тези погледи.
Пепелници от строшени фасове,
Където погледите изливаха семето си.


После се къпеха
В прясна кръв на млади папагали-гуакамайя;
За да избистрят зениците си
И газеха с мокасини по жаравата
Докато кожата пропусне въглените.

Ловяха нощни пеперуди по миглите си
И ги лепяха по стъклата на газените лампи.
Забиваха свещи в чашите.


Пълнеха с дим палатките си
И пушеха изсушени мигли на акула.
Събираха речни бисери,
Слагаха ги в утробите на девиците
И чакаха зашеметени плодовете.

Пишеха стихове върху разлят восък,
Изстинал от лигавиците на вятъра,
Който виеше гнезда в чашите им.



Където птиците снасяха яйца
От които се излюпваха бисери,
Червени като гнева им,
Твърди като диамантите на семето им,
Обрасли в рози и покрити с мъх.



После си тръгваха разчорлени и обезумели,
Покрити с пепел и папагалска кръв,
И крадяха плодове от палатките.




Стягаха ремъци около залезите
И чистеха восъка по бедрата си.
Лягаха по пясъците
И не помнеха виденията,
Защото заспиваха в сънищата си.



06.2003






Прекалено много восък имаше в тази чаша.
Вятърът виеше гнезда в недрата й,
Където щъркелите стъпваха унило.


Индианците се вбесяваха
От избухващата кръв между краката
На жените,
И яздеха кобилите си
До протъркване на кожата.





Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani
http://grosnipelikani.net
Няколко здрави парчета посред happy end-а

URL на публикацията е:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=5