литература плюс култура |*| GrosniPelikani - Не пишете никога стихове

Малкото момиче от големия град.
Със сини вени като героиня от „Завръщане в Брайтсхейд”
и с черепи по пръстите.
С детско лице и усмивка на възрастен.
Понякога пуши, а понякога не.
Изгубва се по капанчетата, за да намери нещо
от рано остарялото си детство.
И пише. Черно-бели стихове
като от старите филми
с онзи привкус на закъсняла романтика
и с мириса на трева.
Пише, но рядко говори.
Думите болят,
когато блъснат нечие сърце.
А под ноктите остава кожа
от такива стихове.