Антон Терзиев, Уикенд във Виена
Дата: събота, март 28 @ 19:32:16 EET
Тема: City-lights


В Братислава пристигам в петък в два през нощта. По някаква Пол Остърова прищявка на съдбата, човекът, който трябва да ме посрещне на автогарата се казва Ангел Терзиев. И ако това не е магическа целувка на късмета. От Платформа — центърът за културни взаимодействия предупредиха, че г-н Терзиев спи дълбоко. Вдига чак на десетото позвъняване, но се появява преди да спечеля благоволението на единствения им автомат за сникърс. Изглежда изтърканото му кожено яке не е слизало последните трийсет години от гърба му. Фасът в устата, също. Подскачащата задна седалка ме е повредила по пътя, щом в първия момент с категоричния си разкрач между багажа и ръката му го вземам за бакшиш. Горе, над прясно избръснатите бузи и зад чифта дебели стъкла ме среща поглед, изпълнен с необяснима доброта. Терзиев, приятелю, петдесетакът не те е изненадал в гръб, викам си наум докато подавам засрамено репликата на „добре дошъл”.

Панелакът — както Терзиев нарича миниатюрната си квартира, е съвсем наблизо. Тапетите са с цвета и възрастта на левия му показалец, всичко останало е жълто. „Тоалетна с чакалня”, неизчерпаем е сорсът на моя домакин. Хвърляме багажа в спалнята и заемаме останалата една трета от кибритената кутийка, титулувана кухня. От мивката стърчи пирамида от пакетирана храна и бира в стъкло. Причината: хладилникът — български, умрял. Не по-малко мъртъв съм и аз. Зад високата водна чаша лигите ми текат, досущ като на зеещия хладилник. Терзиев, в стегната с вратовръзка риза пробва старо бакелитово радио с едната ръка, с другата разлива тъмна Келт — топлото отмъщение на покойния Мраз. Вън температурите са минус два-три пуловера, но Терзиев, с извинение за миризмата отива до терасата и отваря широко вратата.

— Нищо не усещам, каква миризма? — свивам се аз от студа. Носът ми е запушен от петгодишен.

— Абе, хванах се..., нали разбираш, тука вечер няма какво да се прави. Цигарата му сочи неопределено светлините на града. Абе... луканки. Ей това е. Едни луканки правя сега и мамка им, не щат да съхнат. Местя ги, ту тук, ту там, но този Дунав под балкона ги разваля.

— С жена ми само по скайпето. В София е заради сина. Боя се, да чуя името му, но Терзиев сочи купчината дискове зад радиото и сменя темата...

Петък вечер. Снабден с рекламни материали, които да задоволят и най-болния туристически мозък, Терзиев-пътешественикът разхожда водната си чаша – същата, от която пия аз в момента, из дигиталните галерии на Стария континент. Няма съмнение. Съвсем скоро куфарът му ще носи гордо стикерчета със знамената на Европа. Трябва само да си вземе куфар. И да ги посети.

Същата вечер, Поли, колежка на Терзиев от клон на Платформа във Виена. Жена с широка душа, тристаен апартамент и безкрайна житейска пробойна. Обикаля с метрото Рингщрасе трети път за последния час, цупи устни и негодува. Причината:

— Чакай-чакай, аз от сто години го каня, а той, Пан-глупакът, чатка, ама само в скайпа, автосезира се Терзиев ухилен до уши.

— Някой петък. Някой ден. Уикенд във Виена.

Терзиева може и да пасе в Софийско, но ние това го знаем — дървени или не, софиянчета се радват на най-чудните ваканции на света и нищо чудно, Джуниър, да си грабва често-често чукалата с мама. Тогава идва времето, в което Терзиев старши зарязва мечтите в дигиталните коридори и спретва поредния семеен трип до единствения и отдавна втръснал, Братиславски замък.

Терзиев-мечтателят ще проумеете най-добре, като видите жена му в тукашната Била. Позиционирана пред съответния рафт, извърта чантата върху гърдите, плъзга дясната си ръка до дъното и започва тършуване на бавни обороти. Преди да дръпне сондата обратно минават векове. Когато все пак го прави, от нея войнствено стърчи сгънат на четири етикет на „Преподобна Стойна”. Примерно. Етикет от минерална вода с обичайното инфо за минерали, соли, антиони, катиони и прочее живи слова. Следват минути на подробен анализ с етикетите от рафта и искрено болезненото разочарование при неизбежното разминаване в шибанитепроклетикатиони!

Друг случай. Преподобната си взима боти. Странно как, час по-късно, последните вече хич не я побират. Не е странно обаче друго. Именно Терзиев получава непосилната задача да смени злополучния чифт. За беда това е невъзможно.

— Разбира се, Вие винаги може да ги поръчате в Кошице, Пан...

Старицата зад щанда е едно наистина невероятно мило изчадие.

Повечето човешки същества от мъжки пол биха спрели дотук, само за да се върнат и отнемат живота на прекрасната дама по най-бързия начин, но не и Ангел. Не и Терзиев. Все пак, ей къде е Кошице, какво толкова? Няма и час път с влака.

И така, Терзиев пристига спешно на адреса в Кошице. Поръчва каквото трябва, оставя някакви десетки хиляди крони и с чувство на изпълнен дълг натиска бутон rewind. Уви, перонът е пуст, закъснял е с минута. Следващият влак е привечер.

Кошице, слава богу, са истински про. На следващия ден доставят поръчката в уговорения час. Горгона-Медуза вече изобщо не се сърди за закъснението снощи. Усилията са насочени към овладяване последствията на дълбока нервна криза. Причината: Терзиев- нещастникът, забравил да потвърди цвета на ботинките. А наситено оранжевият, далеч не бил от най-любимите и.

— „Дръж се, дръж се, пан Терзиев!”, малко преди да съмне припламва Терзиев-домоседът. Съболезнованията принадлежат на бабките от блока.

В няколкото часа сън преследвам кървавици по поречието на ясно-е-коя-река. По някое време плячката цамбурва в небитието с пронизително свистене. Причината: Терзиев вари кафе.

Подът в кухнята е застлан с бутилки. Пълна-празна. Пълна-пълна-празна. Празна-празна-пълна. „Теглото на всеки бит се определя от неговата позиция.”

Ако не са торбичките под очите ще кажеш, че изобщо не е лягал. Стегнат в същата вратовръзка, в познатата тъмна, келтска компания, ръси ориз на перваза. Там любимците му се млатят здравата с човки. Ориз и пера летят към човките на бабките от долните етажи. Когато пакетчето свършва затваря прозореца, намаля радиото и тръска цигара пакет. Пърханията и гуканията отвън се множат със скоростта на глада.

— Всяка божа сутрин. За осем години изядоха близо тон. Мъжките правят мръсотии, но женските… Шепа ориз и…

— …получаваш Одата на радостта?

— Точно!

— И причината не е в двоичния код.

— Как?

— Терзиев, сваляй халката. Днес сме на Рингщрасе.





Тази история е за едно момче за всичко и за всеки случай. За миниатюрната шайба, без която месомелачката на живота щеше да е ефективна, колкото дилдо от крем карамел.



Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani
http://grosnipelikani.net
Няколко здрави парчета посред happy end-а

URL на публикацията е:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=488