Ивайло Иванов, Под нови небеса
Дата: петък, март 27 @ 09:34:26 EET
Тема: Думи на кръст
Без радио не мога
Предговор
Здравейте, уважаема Антония!
Извинете, че Ви затрупвам с имейли, не го правя нарочно. Имам предвид – доколкото творчеството не е докрай умишлен и осъзнат процес, дотолкова не може да ми се вмени и вина. Просто ми хрумна, че онази сатира, която преди часове Ви пратих, може да стане още по-добра в детайлите – затова тук Ви я пращам отново, вече редактирана. Ако я публикувате, ще Ви моля да го сторите по този ѝ, засега последен вариант.
Много бих се радвал и ако замените квадратчетата в "Диптих за 60-те" с "й", тоест – със "и"-кратко. Така текстът ми би изглеждал много по-прегледно. Има и още много печатни грешки, но в момента не мога да Ви ги продиктувам, понеже от два часа ме измъчва страшен зъбобол.
Вие знаете ли, че на един човек, като му правили пломба, арсенът в зъбната му кухина образувал полупроводник /диод!/, мозъкът му – от болката – започнал да работи като антена и той почнал да чува националното радио. Чрез мембраната на вътрешно си ухо, разбира се, нали тя пък поела функциите на говорител. Молете се да ми се падне по-добра участ или поне – по-добра програма!
Нямам нищо против националното радио и програмите му за култура – може да е "Христо Ботев", например, но да не е с водещ Михаил Неделчев, че много ще ми стане зъбоболът. По-добре да е с Надя Попова, понеже сме съграждани и приятели. По този повод наскоро ѝ писах:
Дори и да умирам,
от горния си мир,
пак с копче ще намирам
честотния ефир.
И в стих от некролога
щастлив ще се обадя:
Без радио не мога,
че там работи Надя!
Очаквайте и още весели стихове, съвсем наскоро, стига да ги чуя с вътрешното си ухо.
Сърдечни поздрави:
Ивайло.
Голямото четене
В памет на „Под игото”.
„На тънък кръст и на висока гръд
пендарите и пафтите звънят!”
В. Петров
...И след като, любима, цяла нощ
ти с мене пред екрана се чапрази,
на сутринта ми каза, че съм лош
и като женски мъничък кодош,
ти сложи върху кръста си чапрази.
А с пафтите си от сребро ковано
те спомниха ми тежки очила
и мигом аз възкликнах: „Леле мамо!
Старинна метафорико, ела!”
Това, че във сърцето триста ножа
с „Под игото” заби, не ти ли стига,
та днес и изхабената ми кожа
захвърли като пергамент на стара книга?
Но както белетриста Д. Чапразов,
аз всичко ти прощавам, скъпа мамче,
понеже върху кръста ти чапразов
съзирам аз утехата си там, че
през тази нощ със умната си п.
романи ти си чела непрекъснато
и чак в зори, макар и за минутка,
повдигнала си очилата си на кръста.
По следите на Апостол Павел
Разказ на един митрополит
Шофирам си по пътя за Атина,
подир следите на апостол Павел,
и спомням си, че преди време мина
тук папата със свойта лимузина.
Той пътищата мои е проправил!
Подобно монахини, кипариси
ми махат в две редици отстрани.
И в огледалце, чисто като мисъл,
аз виждам своя лик иконописен,
и сам си шепна: – Я се усмихни!
Европа най-подир, обединена,
подобно кипарисова процесия,
край тебе шества – древна и зелена.
Ще я последва нашата Еклесия!
Дори браздата вече не разделя
заставите на континента, стария.
Добре поне, че имаме неделя,
та радиото слушам от България:
Разля се първо песен на Шаде –
бе тембъра ѝ мек като мъгла,
а след това на българка дойде
гласа край олимпийските била:
„Ах, къде къде
ще стигнеш с твойте колела?
Там, където той е бил,
старият папамобил!”.
Протестите в Гърция
Във лика на този свят
вчера гръцката левица
със презрение и яд
хвърли бяла ръкавица.
Към двубоя им до днес
нямам аз съображения.
Гледам с весел интерес
палавите им движения:
Този стар, пропаднал свят
иска да ѝ го натика,
а като девица – с яд
гръцката левица вика:
– Приготви ли и вече креп и цвете
за своето злочесто погребение?
Ако не си, приготвям ти ги двете:
За мен те все пак бяха разрешение!
Византинизмът и Рус
Затворнически храм е украсявал
тук мрака на сибирския Гулаг.
А днеска аз разхождам се тъдява
и виждам – пролетта край ме изгрява
с петна от кръв по девствения сняг.
И в миг си спомних как в „Света София”
уредникът когато ме повика,
извади ми сред пъстрата джамия
не мощи на ислямски стар светия,
а плащ от раменете на владика.
Трептеше, цял във слънчеви брилянтия,
лазура чист на босфорния бряг.
Ах, от Византия поне остана мантия,
от Русия – кръв и девствен сняг!
Кантата за Девети май
Повярвай ми: Русия нямаше да победи,
ако Богородица не бе помогнала на Сталин!
Думи на енорийския ми свещеник
Русийо, знам добре, че от войната
би бил за тебе изхода летален,
но Господ се намеси на страната
на святата си Рус, пък и на Сталин:
Със мощи и икони чудотворни,
пришити към червени знамена,
сам Бог освободи, като затворник,
духа на окованата страна.
И вместо в азиатския си Изток
да продължи безпаметно да бяга,
започна тя на запад да притиска
врага и го разпъна на Райхстага.
Затуй когато греят знаменцата
в парадите ти на Девети май,
с очите непорочни на децата,
и старческият ирис нека знай:
На тази дата най-подир света
завинаги отърси се от нощите,
събирайки на Дявола мощта
с пословичната праведност на мощите.
Демонът и неговият двойник
В нощта дочувам кантоси на запад
от Белград, пак и северно от Земун,
и в небесата арии се стапят.
Така е, всяка опера си има демон!
Затуй попитат ли ме, що е то симфония
и можеш ли да стигнеш с ней до Бога,
аз отговарям: Демонична какофония!
Не можеш. Бесовете там са много!
А тук си имаме един, но пък такъв,
че дето появи се, бликва кръв
и на въстанието ражда се мистерията.
Гордей се, моя млада генерацийо,
с наследството на старата си нация:
Не всеки има демон на Империята.
Златният Апокалипсис
Подобно златен дъжд се сипе
циментов прах над Златна Панега.
И виждайки го, всеки жител
изпада мигом в златна паника.
Но няма смисъл чак дотолкоз
да се предава той на паника,
а по-добре да види с колко
възторг и инфернална болка
цъфти природната ботанка!
Дърветата, с корони златни
като в онази юрска ера,
протягат корени обратни
към времето на терциера.
И дракони със нас се гаврят
от небеса оловно-сини.
Прелитат страшни динозаври
в бръмчащите си лимузини.
Да, този прах от небесата
ни връща в първите години
на онзи Златен век, когато
били сме още исполини.
А продължи ли тъй небето
да сипе прах над теб и мене,
то ще ни върне там, където
не сме били и сътворени.
Така процесията строга,
в обратния си път поела,
ще стигне до дланта на Бога
като в Сикстинската капела.
Но вместо там да се покръстим
в това обратно сътворение,
щом пипнем го – от двата пръста
ще лумне късо съединение
и в купчина от прах превърнат,
Адам, виновният свидетел,
докрай ще сбъдне тази мъдрост,
твърдяща, че „Човек е пепел”.
А Бог прахта му ще разсипе
над нови хора и ботаника.
И нощем ще вали в косите
космичен студ и златна паника.
Без радио не мога
Голямото четене
По следите на Апостол Павел
Протестите в Гърция
Византинизмът и Рус
Кантата за Девети май
Демонът и неговият двойник
Златният Апокалипсис
|
|
|