
Борис Роканов, Великолепни стихотворения
Дата: понеделник, март 09 @ 23:09:04 EET Тема: City-lights
Великолепно стихотворение, в което се доказват роднинските връзки между Тома Неверния и клошарките от Джумаята
Две жени,
може би клошарки, може би не,
но на клошарки приличат
четат вестници (извадени от кофите)
в градинката до Джумаята вече втори
час.
Попиват и обсъждат,
знаят всичко за всеки,
за добрите кметове и добрите жени.
Погледнах ги (клошарките),
те са майка и дъщеря —
приличат си.
“Той имал топло отношение,
а те — мръсниците.”
Тази била хубава,
онази не била хубава, но много способна.
На Неверния Тома клошарките са
братовчедки,
на Тома Неверни, когото вече пети път пребиват
с надеждата за 5 стотака
в Свободните борби на София.
Наздраве! Тома!
Другия път да биеш!
И както казва вечната и свята Лили Иванова, да си оправиш зъбите!
Великолепно стихотворение за бащата и майката
и за позите на Константин Павлов
Аз мога да съм ти баща,
но искам ти да си ми майка,
моя майка, майка
гола,
майка със очи и без очи.
Майко,
от теб не искам да помръдна нито милиметър.
Майко,
аз твоята утроба си избрах за къща.
Ти
във сънищата и в мечтите така изящно ме омайваш
със голота,
достойна
за каталога на живота,
и аз със толкова във тебе, колкото във мене се намираш.
Кое да пренебрегна — себе си или живота?
И все така
изцяло и човешки
с шепичка в пулсиращата рана
обичам майка си
обичам себе си — бащата — цял
бащичко като гарван
син от тъмнина.
Хърба си невиждана — бори се...
Кое да пренебрегна — себе си или живота?
А всички твои изтерзани братовчеди,
какво ще кажат за последната ми дума —
за чуждата, пропаднала жена,
която ще е майка
на деца и таралежи,
на нейните деца и нейни таралежи,
моя майка,
най-красива майка.
Великолепно стихотворение за Димчо Дебелянов
Обичам шопската салата,
когато вечерта смирено гасне,
обичам шопската салата
щом приласкава скръбни и нещастни.
Моля те, кажи ми Боби,
за какво извика Марта, Ани и Мария
и защо им даде само сантиметри от плътта си,
а малкото, което даде
е всъщност
всичкото, което имаш.
Отчаяни са бабите и дядовците също,
отчаян е светът и неговата същност —
бингарите играят и умират със числата:
на лелките, на лелките голямата игра.
Кой пита, колко струва хляба,
как обитава мойта бивша мишата си дупка,
на селото иде края, на играта също.
Великолепно стихотворение за
алпинистите, дивите кози, скиорите и орлите
? (защо) сме тук? Сами?
Самотни повече от всичко.
! (удивлявам) се на силата,
която ме постави на този стол!
. (точка) това е, (запетайка) бъдеще на втора.
Останаха запалените свещи и тялото,
измръзнало от тихите води, ще пламне,
и дървата, седнали до печката, ще се затоплят.
Върхът, издялкан с погледи,
е като грамофонна плоча:
ето го върха
ето го върха пак отново върхът
върхът.
Великолепно стихотворение, в което се доказват роднинските връзки между Тома Неверния и клошарките от Джумаята
Великолепно стихотворение за бащата и майката
и за позите на Константин Павлов
Великолепно стихотворение за Димчо Дебелянов
Великолепно стихотворение за
алпинистите, дивите кози, скиорите и орлите
|
|
|