литература плюс култура |*| GrosniPelikani - В browse-ване на литературната институция

Любопитно нещо можеше да се види в рамките на Панаира на книгата. А именно как Едвин Сугарев представя българските литературни сайтове. Известният като политик и дипломат (литературовед и поет) се нае да направи подробна класификация на съществуващите виртуални библиотеки, списания, форуми за литература, както и обикновени твърдини на хорската графомания. Общо взето, казаното от кинжала на сбирката “Мастило в мрежата” е знайно дори за онези потребители, които се разплакват на глас, щом майките им ги задърпат да излязат от интернет залата. Но пък словото му изобилстваше от думички като "компендуум", които придадоха на събитието сериозност и задълбоченост.

Интересното обаче е друго - че високата наука в лицето на Едвин заговаря за писаниците и драсканиците в мрежата. Това ни навежда на мисълта, че бъдещата българска литературна институция ще трябва да бъде потърсена именно в интернет.

По този повод се свързахме с правещите някои от основните сайтове за литература - библиотеките Словото (www.slovo.bg) и ЛитерНет (www.liternet.bg), както и списанията "Грозни Пеликани" (www.grosnipelikani.com) и "Литературен Клуб" (litclub.dir.bg). От тях отговориха двама.

Ето и нашите въпроси:

1. Доколко вашият сайт представлява част от българската литературна институция и в какво се изразява влиянието ви върху литературния процес?

2. Получавате ли голям натиск от страна на хора със статут на графомани? Разкажете ни най-веселата случка в тази връзка.

3. По какви критерии преценявате дали една творба става за публикация?

Отговорите на Емилиян Николов, създател на “Литературен Клуб”:

1. Дотолкова, доколкото има два пъти по-голяма аудитория от тази на “Култура” и “Литературен вестник” взети заедно, дотолкова, доколкото всички по-известни автори и литературоведи го следят (тук изключвам тези на възраст над 60 години). Като пример за влияние мога да дам създаването на рубриката “Хайку”, която прерастна в самостоятелно електронно списание към нас – след нейното появяване през април 2002 г. излезе специален брой на “Литературен вестник”, посветен на хайку поезията.

2. За съжаление получаваме, макар че след създаването на обособяването на графомански сайтове, намаляха. Най-интересната случка е с една лелка от един крайморски град, която беше видяла адреса от първия конкурс Йовков, който организирахме, и беше дошла чак до София (сигурно и заради други редакции) и ми позвъни на вратата през един делничен следобед. Аз първоначално я помислих за инкасаторка, но все пак отворих. Тя ми даде няколко издадени свои книги (Самиздат), остави ми дискета с разкази и всякакви данни за връзка. Но най-смущаващото беше, че тя дори не знаеше името на изданието, в което искаше да публикува. Каза, че не я интересува. Така е то. За съжаление в Интернет графоманството се оказва много голям проблем, защото има някои от големите портали, които третират по еднакъв начин автори, публикувани в “Литературен клуб”, “ЛитерНет” и някакви графомански сайтове. Така изчезват йерархиите, получава се така, че някой “новобранец” в Мрежата, който не е запознат със сайтовете за литература, в един момент попада на графоманските и оттам си прави извод за всички литературни места в Нета.

3. Критериите са най-вече добрия стил на творбата, вкусът на автора, нека да има и хумор, и секс, но все пак всичко да е направено добре, да има все пак разлика между един разказ в порнографско списание и разказ за “Литературен клуб”. Много обичаме да публикуваме също типично постмодерни разкази с всички заигравания, цитатност и смесване на различни жанрове. Лично за мен най-важното качество на един литературен текст е да доставя удоволствие на този, който го чете. Но трябва да има художествени достойнства. Все пак една от задачите, които сме си поставили, е все повече хора да започнат да четат. Затова ние не смятаме, че човек ако иска да подкрепя българската литература трябва да публикува само българска литература. Все пак един млад човек, за да започне да чете, не може първо да му се налагат “Една българка” или “По жицата” и да му се казва, че това са едни от най-важните и най-добри творби в българската литература. Щом той започне да чете, един ден сам ще определи кои произведения от български автори си струват най-много.

Мартин Митов, председател на УС на Сдружение “Словото”:

1. Какво значи литературна институция? В правен аспект ние сме Сдружение с нестопанска цел, което е създало и поддържа няколко български сайта, занимаващи се с култура и изкуство, предимно литература. Основният и най-популярният е Slovo.bg, по-стари неща има на адрес Slovoto.org, в един момент двата ще се слеят. Скоро пуснахме и един нов – HuLite.net. Това не е единствената ни дейност, разбира се. Като цяло, стремим се да помагаме за развиване, популяризиране и утвърждаване на българската история, литература и култура. Издаваме и много книги, подпомагаме други културни организации и си сътрудничим с тях.

Не се опитваме да създаваме и контролираме правила, нито да влияем пряко върху литературния процес. Сайтовете ни са предимно библиотеки – т. е. място, в което има широк набор от материали, достъпни по всяко време на денонощието, от всяка точка на света. Оставяме читателите, т. е. публиката, да преценяват, оценяват, избират, да движат литературните процеси. Ние сме просто един посредник между четящите и пишещите.

Разбира се, с конкурсите, които организираме, влияем върху литературните процеси. Но те (конкурсите ни) са толкова разнообразни и на различни теми, че едва ли влиянието им е толкова притеснително.

Секцията ни за новини и коментари News.slovo.bg има голяма публика и сериозно влияние върху културния живот, но тя не е само за литература или само за литературни събития, а отразява всички сфери на културния живот в страната.

Ролята и влиянието на Сдружение “Словото” личат в голяма степен от наградите които сме получавали, но няма да раздувам прекалено много за тях, за да не ни обвинят в самохвалство. Все пак те са факт, който не може да бъде пренебрегван с лека ръка :)

2. Да, сайт като slovo.bg e изключително популярен, а както се оказа и престижен. Не искаме да отказваме публикуване на слаби произведения, но ни е невъзможно по ред технически и финансови причини да откликваме на всички желания. Затова създадохме сайта ХуЛите (идва от ХУдожествена ЛИТЕратура), който да поеме част от този наплив с по-лесния си интерфейс за обслужване, с по-лесното публикуване на произведения там. Разбира се, далеч не смятаме всички пишещи при нас или в новия сайт за графомани. Предпочитаме по-общия термин “неутвърдени” автори. Но има и много истински досадни, че и нахални автори, които смятат своите произведения за най-доброто в света, пишат по няколко стихотворения на ден и държат тези стихове веднага да видят бял свят. Слава богу, освен сайтовете на “Словото” има и други, така че най-напористите бързо се преориентират или си създават собствени лични страници, в които спокойно да излагат творбите си.

3. Нямаме строги правила за публикуване. Твърдо забранени са само пряко обидните, цинични и расистки текстове, призоваващите към насилие и т. н. несъобразени с Хартата за правата на човека. Всичо останало е годно за публикуване, дори и някои “специалисти” да го определят като графоманско или бездарно. Както казах по-горе – оставяме публиката да преценява и отсява бисерите от плявата. Още повече, че вкусовете се менят, различни хора харесват различни неща, при това днес ако са в едно настроение, могат да харесват един вид произведения, утре – друг. Патриархът на българската литература Иван Вазов е бил едновременно възхваляван и хулен. Както приживе, така и в наше време. Но и днес неговите песни още се четат. От читателите, не само от литераторите. Старателно избягваме да даваме оценки за произведенията, да налагаме автори или стилове. Оставяме тази дейност на публиката.

И тъй като въпросите ти започнаха с тема за Едвин Сугарев – той също е част от “Словото”, има немалко негови текстове в библиотеката ни и немалко читатели. Равнопоставен е с останалите автори. Има своя публика, свои фенове. А това е най-важното. Що се отнася до “Мастило в мрежата” – това е една абсурдна инициатива (както личи и от заглавието – в интернет няма мастило, уважаеми “специалисти”!), лошо съчинена и лошо проведена. Но изпълнила целта си да отчете дейност пред съответното Министерство.