Евелина Кованджийска, Метаморфози
Дата: понеделник, февруари 09 @ 13:57:58 EET
Тема: Думи на кръст


Разсъбляках думите,
сега голи падат от устните
и се търкалят-
без глас, без лице,
полуопитомени.
Облечени
имаха душа
и даже харарктер,
но аз ги харесвам така-
голи.

После заших устните.
По смуглото ми лице
се виждаше
само една тънка ивица.
Искам да крещя,
но няма как.
Спестих
болката
на околните.

За финал нарисувах
жълто слънце
на дрехата си.
Такъв е живота.
Без думи и без устни мога,
но как да живея
без илюзията,
че мога
да бъда
слънчоглед.









Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani
http://grosnipelikani.net
Няколко здрави парчета посред happy end-а

URL на публикацията е:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=452