Евгени Илиев, София днес
Дата: събота, февруари 07 @ 10:49:14 EET
Тема: City-lights
О,
Град
Когато
Като много
Уморено куче
Симулирам радост
И размахвам наум
Опашка
Далече - далече от
Себе си
Чувам своя тих
Вой
Тротоарите на
София
Ме плашат
Летя на
Таксита
Над сивите улици
Като тих огън в
Златна
Колесница
С червена звезда над
Мен
И зелена звезда
Отдясно на
Кочияша
Когато все още ме
Няма
Далече – далече...
Долавям че
Шумни и странни са
Дните
Целофанът е
Лъскав
Но от вътре
Смърди
И жените
Поклащат
Над мен
Но далече
От мен
Тела
Ухаят на
Течна плът
Като от
Кален бонбон
Се гнуся
Слушам
Музика
Дните минават
Господ ли ме е
Оставил
Далече от
Себе си
Далеч от
Земята
Далече-далече...
Там, дето
Шумни и странни са
Дните
Обичам да
Слушам
Открадната музика
Може от
Интернет, на Winamp – a на Shuffle
Ала най-много
Обичам
Песни, дочути случайно край
Чужди
Прозорци
Обичам да спра
Да
Послушам
Да си отложа за малко
Работата
Обичам не какви да е
Песни
А хубави
Мелодията да ме
Вълнува
Да ме кара да
Вия от
Нега
А думите - да
Грабвам оръжие
В много песни
Като яростно слънце
В парченца стъкло
Разпръснати на
Бунище
Съм укрил
Смъртта си
Затова съм
Уморен и безсмъртен
И се
Опитвам
Да си
Открадвам
По малко
Логиката е наука за
Спомените
Да си открадвам
По малко
Гибелна
Музика
Металика
Whiskey in a jar или
Город Золтой на
Аквариум
О,
Град
Ти мое сивостенно
Укрепление
Минавам по твоите стени и
Улици
Крещя и пея от
Ужаса на твоята
Нереалност
О
Град на песните
От чужди
Прозорци
Град край безкрайно сметище
Където
Нощем сред сиви смрадливи
Боклуци
Разбита на малки кристали
Блести Звездата на
Смъртта
Обичам не какви да е
Песни
А хубави
Мелодията да ме
Вълнува
Да ме кара да
Вия от
Нега
А думите - да
Грабвам оръжие
|
|
|