литература плюс култура |*| GrosniPelikani

1. обикновено не отговаря

на нейната визитка пише:
„ако светът беше по-добър —
щях да обработвам земята”
и
„не е сигурно — че се наричам Ана”

има и някакъв телефонен номер —
който обикновено не отговаря

думите: „не работя”
означават —
особено високата длъжност —
която заема във времето
и пространството

нейните офиси са пръснати —
навсякъде,
а официалният —
променя своята форма
непрекъснато:

превръща се —
в булевард
или пресечка,
предверие на театър,
гише на аптека,
парче вестник

иначе —
визитната картичка е на квадратчета —
във вид на стълба,
по която никога не се качва —

не й харесва да слиза

2. начин за подреждане на книги и др. неща

тогава тя спаси
/само срещу два лева/ —
„Непосилната лекота на битието”,
която тракаше страници
в един кашон —
на ъгъла на университета

беше 14 декември,
14 часа,
при температура на въздуха —
минус 14 градуса

романът на Кундера
се вмъкна в огромната й чанта —
като в къща,
която законно е наследил

а някъде вечерта —
тя прибра книгата в своята библиотека —
при „Няма място. Никъде.”
на Криста Волф

3. преглед на покупките

„От какво се прави поляна? Нима не знаеш?...”
Емили Дикенсън

в черната торбичка лежат:
една риба —
от „Кирков пазар”
и топче от двеста листа хартия,
в размер „А четири” —
за роман,
който няма да напише

в бялата торбичка е аспиринът —
за всеки случай,
витамин „с”
за всеки ден
и една кутия с обувки
/кой знае къде ще я заведат —
утре/

най-отгоре е зелената боя
за килима

ще го „направи поляна”

странно е,
че от известно време —
поляна няма,
когато си я „мечтае”