Димитър Матакиев, Viva за терора
Дата: събота, декември 13 @ 20:11:33 EET
Тема: Мастило в мрежата
Като изключим прекрасния Рамбо 13 и сайта ни Мухозоли положението в българското виртуално пространство не е никак розово. Литературните бг-сайтове могат да се разделят на два вида.
Вид А: лакейско-казионните лит-сайтове, от типа на Словото, Буквите и др. Флагманът по лакейщина тук е Словото, с главнодействащ лакей ММ Митов.
Вид Б: Мухлясало-академичен тип сайтове, визирам тук Литература и култура, Литературен клуб, Литературен кенеф и т.н. Защо да са от мухлясало-академичен тип тия сайтове? Ще обясня. Защото зад привидната им отвореност стоят все същите т. нар. литературни капацитети, завършили литература, културология или тем подобни дивотии в СУ. На мнение съм, че всякакво завършване на нещо в университет дава адекватност в критическата рефлексия, но не помага, напротив пречи при създаване на творчески текстове. При това, този е най-мекият начин, по който мога да се изразя.
Защо последователността е такава, А, Б... Защото най-популярни са лакейско-казионните сайтове. Разните му Митовци се мазнят на лит.буржоазията и с това идеално удовлетворяват нейните нужди. Да се каже, че тия сайтове са страшно нужни на лит-буржоазията би било пресилено. По скоро Митовците и Словото са един чудесен бонус за академичната ни квазилитература. Те са като циганките на гарата. Правят тъпи свирки, нито са суперпрофесионалистки, нито са неопитни души – знаем кво значи да ти духа чиста душица – прекрасно е... та лакейте са като циганките на гарата – духането им е тъпо, ама понякога не бихме се лишили от него. И от тая леснота на свирките лит-буржоазията не би се отказала, затова толерира сайтовете от група А. То затова е буржоазия, щото не се отказва току-така от келепира, макар и да е некачествен. По отношение на група А говорим за сайтове, стопанисвани от явни литературни аматьори и идиоти. Графомани и жалки ентусиасти, които не са спечелили и един лев с писане.
Ето аз например скромно се гордея с факта, че в момента печеля по 10 лв за 80 реда, а госпожица Корчева печели стотина лева за 80-100 реда, може и повече...
Да... Сайтовете от група Б – мухлясало-академичните сайтове от т. нар. професионален тип. Тук имаме профипоети, профилитератори, профипедита изобщо. Завършили са си тия типчета бг-филология, културологийка, литературознанийце... и кво? Нищо. За чий хуй?!... Никой няма да си купи яловите им книжки, само съакадемиците им, танто за танто, един вид. Показателен е един факт: имам приятел букинист. Той ми каза така: от българските автори, ако все още нещо се чете, това са писателите от т.на. априлска линия – соц-писателите тип Радичков, Ивайло Петров и т. н. Г. Господинов никой не го чете, никой не го купува... Това е едно емпирично и красноречиво доказателство за провала на съвременната бг-литература. Няма живец, не е готино, на никой не му трябва. Ето положението в Русия: имат Сорокин, имат Яркевич, Пелевин... готини неща, на разбираем език, игра с езика, готин ироничен дискурс... А нашето кво е, нищо не е. Виртуалният представител на това “нищо” от академично-рефлексивен тип са сайтовете от груба Б.
Къде графоманско, къде академично стихолъскане - това е дефиницията на бг-литературното интернет и всякакво пространство.
В заключение искам да кажа следното. Време е някой да изкара българската литература от нафталина. Това ще бъдем ние Рамбо 13. Ако е писано, разбира се... Четете Мухозоли и се кефете!
благодаря
Заглавието е от редакцията. Съставено е от наименованията на двата файла, с иначе твърде сходно съдържание, които получихме.
Редове, прочетени на “Мастило в мрежата”, а след това безплатно предоставени за публикуване.
|
|
|