литература плюс култура |*| GrosniPelikani

I

Вратата зейва
Парата гълта тела
Топлината разтваря
Можеш да се скриеш под кърпата, да се оставиш
Жалка, тъпа и грозна
Да дадеш лицето си на страха
Да нямаш апетити
Да научиш думата НЕ
Да я забравиш

Думите галят ушите
За фередже мечтае
В пустинята да иде
Да пътува
Точно се чудех с какво да покрия устата
Какво да облека, да ме изчезна
Толкова лесно е
Фередже

Забулената
Виждаш ли я как над дюните се носи
Заченала реки

Ако иска да робува, да се примири
Защо не тук
Така ли се страхува от желанието да се подчини
Така ли се срамува
Фонът да е друг и връщане да няма
В пустинята, покрита и от себе си, да бъде роб
Тъй както Херкулес, при хилавия Евристей
Дванадесет години избелелите царе
Да ги търпи, да върши подвизи в тяхно име

Но ако тялото си не познава
Как ще преминава другите животи, без да се изтрие
Иначе е бръщолевене напразно срещу туй
Което е извън, завинаги извън
А там е толкова студено

По-добре е да оставя знаци но
Как да срещна този страх
Излизам, викам и говоря
Виелицата брули. Нали и без това отвътре
Цялата съм сталактити, а отвън
Враждебна планина

Една жена стои отсреща
Бе ябълка. Восъкът отблъскваше водата, клоните чепати
Сега очите й на сова никога не се затварят
Лицето й от страх е наедряло
Дори косите й не трепват
Как стана тъй, че остаря преди да е узряла

II

Ела
Вечерята те чака
Ще пропътуваме червата
Гладкия корем
Котка съм, където те боли
Сервирам ти картини
Късче лед с риба заспала
Бульон с някакъв йероглиф податлив на суета и на пара
И разбира се залез

Поканих, надявам се нямаш нищо против,
Жабата — чайник, Повелителка на стоте билки
О, но така се страхувам
Че ще сложиш пред мен едно друго момиче
Някой, когото не искам да зная
Хвърлям по тебе ледени буци, а жабата във врата на тази
Която си позволяваш да водиш вместо теб
Вместо теб

Сега прищипана тук в моите стаи стоиш накриво
Откъде да те почна и какво да правя
С всички тези записани и прочетени мисли
С този поглед отдолу
С тревогата ти да си сега в това тяло
С гастрита, освен да го оженя за моя и
Да си родим една язва

Как да те сложа
Като нямаш нито поставка, ни дръжка
Държах за малко ръката ти, докато пресичахме някаква линия
Беше добре. По-добре
Пак този трепет
Какво искам, като ти си човек, а търся
Отдавна искам среща с това, което в мен още спи
Струва ми се у теб е даден на съхранение
Ключът от далечната стая
Която съм обитавала и
Вече е време

Настани в нея всичките си желания
За да припозная забравените
Декорирай я с цялото нахалство на твоите цветове и мечти
Забоди в средата най-важното
Което да подлюти и креслата
Така че на тях никога да не може да се седи

Докато танцуваш пред прозореца, убедена, че никой не те вижда
Аз милвам някои изтънели места
Нищо красиво тук не е трайно
Пророкувам от ъгъла да те предпазя
Ако видя да се заиграваш с моите пепелянки, те мразя
Ако пък се уплашиш и потърсиш някакви други в другия ъгъл
Ще те презра
Зная, тясно ти е, но нали затова сме дошли
Да открием вратата
Вместо това ме предаваш
Изритваш папагала от клетката и очакваш там семена
Впрочем запознах се с една мишка под шкафа
Която ни кани на вечеря в четвъртък

Но в мен едно зле опитомено животно още дебне, оставя следи и
Рисува от сутрин до вечер, стрелки към прозореца
Не ги виждаш и пак питам
Толкова непоносима ли е за теб Тази
Която в тебе живее, че си готова да я загубиш и дълго, дълго
Без надежда да я отвоюваш със векове
Кога успя да я удушиш, че ти трябва фередже за алиби
Но ТИ СИ под това покривало — излез от там и се виж
Не е горещо тук,
Нито така протегнати писменостите
Музиката не е облягане
Хората, които сега се учат да произнасят своето име са в толкова тъпа възраст
И стрелба не се чува

Хубава си. Да
Ще ти отива автомат — тази мъжка играчка
Черна кожена куртка, курва
Ще ти отива една революция. Две
А деца
Но децата няма да бъдат нито начало
Нито край, нито извинение в този текст

Рецитирам един коан с дрезгав в началото глас

«Ако не бяха гласовете им
щеше да ги няма
белите чапли
в утринния сняг...»[*]

А ти гледаш сериозно
Очите ти пълни със чапли
Опитвам да се откача от порива да ти служа
Идваш, мачкаш едно цвете и
Искаш да заплатя затова, че навън застудя
Че по стъклото пак са излезли брадавици
Да ти дам онова, което не си давала никому
Оглеждаш се в мен и се ядосваш
Че не внимавам
Бързаш, слагаш началото, края
Хлъзвам се по краката ти
Дълги струи обути в черно
После по костеливите ти ръце
От глад или да могат да сграбчват
Но ще ти трябват упойващи средства
Защото още съм жива
А не боравиш уверено с любовта

III

Помня дъждовни фиорди и
Малки брулени къщи със свещ на прозореца
Градини с нападали фрукти
В меките лапи на есента
Земята при извора е разтворена
Дрехите ни в шумата са други листа
Избягвам да гледам
Да не би тялото ти да проговори
На някакъв изкорубен език
Но добра е водата
В кривото огледало
Едната ти половина винаги с малко ти бяга
С триъгълна черна вратичка
Побеляла от милиарди мехурчета
Каква блъсканица само да влязат
Проснати във врелия гьол
Сричаме необятната книга
Подпрели с гърди небесата
Прибавяме още едно съзерцание към това
Което е и без нас

Хвърлям дърва в огъня
Стоиш с мокри коси в краката на стария Луи 14
Звъни се. Баба ми Вяра
Преди да отворя вече е от вътрешната страна на вратата
Тази й способност остана за мене загадка
Заговаря бързо, събува ботушите, ритва ги
Профучава към кухнята и нарежда блюдата
Чуруликайки заклинания. По уханията отгатвам
Оглежда ме бързо. Потупва ме
Пита как си, добре ли
Що си гола
Откъде идват тези думи
Каква мъка да ги поражда
А би ни олекнало и на двете ако
Ритва ботушите и крещи
Всички зъби. Внезапно
Когато ушите са започнали вече да свикват
Спира румена, с точни сини очи
Развяла лъч пред лицето с удавена фиба накрая
Внимателно я прищипва и с ясен глас казва
Аз да тръгвам, че бързам
Винаги едната ръкавица я няма
Кърпата с възелче точка усмихната
После полита през балкона направо
Чакай, добре че носи ластици на чорапите
Не оттук...Добре де, и пропада във асансьора
Остава сенчица от ръка

Довиждане, казвам. И не знам
Тръгвам към банята, защото изведнъж става студено
Да полегна в някоя книга или
Просто да постоя срещу мен

--------------------------
Бележки под линия::
[*] Стих от Дзенрин кушу.