литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Казвам се д-р Янк. Йеньо Янк. Лекар съм, практикувам като семеен лекар, но това сега е второстепенно, споменавам го само, за да е ясно: не съм експерт по писането. Макар че трябва да призная, в свободното си време, освен картите, за най-добро свое занимание считам тази дейност. Обикновено записвам историите на пациентите си, но преди да формулирам някоя от тях, винаги ги разказвам в общи линни на Руди Бодроги, който е дърводелец, както и на Бела Каплан, на директора на библиотеката. Разбира се, така между другото, сякаш просто им ги разправям, да не заподозрат, че всъщност тествам сюжета им. А написаните истории пазя в чекмеджето вкъщи, досега никой, освен Жужана Сабовник, не знаеше за тях.

Това, което ще ви разкажа, не съм чувал от болните си, случи се с мен. Самата действителност.

Приблизително преди година. По онова време Жужана Сабовник често ме посещаваше, на седмица дори по четири-пет пъти. Нямах нищо против, защото имаше красиво лице, като на фотомодел, с дълъг врат, крехко тяло, лека, ефирна походка, или по-скоро: не само походката й, а самата Жужана. Ако нямаше тежки гърди, нямаше да се задържа на земята, след някой по-силен подскок би се понесла полека към небето. Гравитацията сякаш не действаше на Жужана, сновеше в стаята, както в старите филми космонавтите вървят по Луната или както се носи балон, надут до спукване: достигайки меко килима, отново се оттласква плавно нататък.

Жужана Сабовник имаше салон за булчински рокли в близкото градче, понякога помагаше в магазина, но по-скоро изпълняваше само поръчките.

Веднъж се появи в бяла рокля от изкуствена коприна, с воал на главата.

Същия ден остана и за първата брачна нощ.

Бях чувал и преди за Жужана Сабовник в мъжки компании, когато още не я познавах. Винаги я описваха като непристъпна жена. Не знаех дали въобще някой я е виждал, защото бе ту чернокос, къдрав, гневлив демон, ту миловидно, русокосо, невинно, приказно същество.

Дива котка, най-малко черна пантера, каза Руди Бодроги една вечер и показа двата аса. Приказна принцеса, каза Бела Каплан и постави пред Бодроги три седмици. Въобще не си я и виждал, Руди Бодроги погледна строго Бела Каплан и постави на масата още един ас.

Истината е, че Жужана не е нито дива котка, нито приказна принцеса. Приблизително е висока сто и осемдесет сантиметра, с кестенява коса, големи зелени очи, грациозна китка и дълги, тънки пръсти. Задникът й е копринен, кожата – кадифена и е съвършена с изключение, разбира се, на гърба.

Белег в частта на scapula dexter cranialis.

Някога бях ангел, но ми паднаха крилата, каза засмивайки се, когато я попитах, откъде й е този белег.

Това някога е сега, погалих гърба й.

Засмя се пак, отговори, че е място на една стара злополука. По-късно не разпитвах, защото и белегът бе част от нея, дотолкова, че щеше всъщност да ми липсва, ако го няма.

От всеки жест и от всяка проява на Жужана Сабовник се носеше обич, но не необятна, а винаги само толкова, колкото тъкмо е необходима, за да се чувства тя добре, а и онзи, който е с нея, да се чувства също добре.

Създателят я бе дарил с безкористност.

Дълго време я знаех такава, но за няколко минути се промени.

По това време от няколко месеца се срещахме само в жилището ми. Преди да дойде, обикновено се обаждаше, но понякога идваше и неочаквано. Тогава винаги питаше, не ме ли притеснява, а аз винаги й отговарях, че се радвам на посещенията й, дори и когато имах работа, пишех или поправях някоя стара история. Защото трябва да се поправя, докато човек пише, дадена образ става самостоятелен, прави неща, които не й определяли, свободно си вее байряка и вземе че провали труда ти. Въобще не забелязвам, какво се е случило, едва като прочета цялото. Веднъж създадох един ужасно дебел човек, Лудай Болдижар, сланините му изскачаха от колана. Беше над шестдесет, за да е мъдър и да мога да изкажа с него неща, които мислех за важни, а след това, някъде по средата на новелата да го отнесе инфаркт, на задната стена, защото има всички дадености за това, плюс това, че нямам нужда от него. Не искам да съм грубиян, но наистина не можех да сложа нищо в устата му, да не говорим за мъдри мисли. И тогава този Лудай Болдижар започна да спори с мен, какво е важно и какво не, че това, което е важно за мен, за него може да не е, а и впрочем не казва нищо, нито важно, нито неважно, веднъж завинаги да съм разберял. Отгоре на всичко се върна на последната страница, че е оживял, защото не яде мазно, отказал е цигарите вече три години, добре да го знам.

Та и Жужана беше същата, не че спореше или ми говореше грубо, а бе такава изникваща и изчезваща порода. Идваше и си отиваше, когато й се приискаше.

Но не за това исках да говоря, а че дълго време я познавах като безкористна, после изневиделица се промени.

Дотогава си мислех, че запознанството ни е било случайно, но като стана ясно, съвсем не бе така. Жужана ми бе оставила само илюзията на случайността на запознанството ни, както ми разказа онази нощ.

Трябва да поговорим за важни неща, каза веднага, щом отворих вратата.

Без коприна и воал.

Влязохме в стаята, тя седна на края на леглото, аз на стола пред компютъра, защото не знаех какъв е този официален език, който преди не използваше.

Каза да я приближа, но като видя, че не помръдвам, плавно пристъпи към стола ми. Клекна, хвана ме за ръка, допирът й бе като на дете, говореше, но не ме поглеждаше.

В историята ставаше дума, че тогава вечерта неслучайно е била на терасата на Рондела. От няколко дена ме наблюдавала, понякога ме проследявала, знаела, че късно следобед или рано вечерта винаги слизам в градината на крепостта да пийна нещо. Онзи ден също ме видяла да тръгвам от вкъщи, знаела къде отивам, изпреварила ме. Тичайки заобиколила крепостта, и така седнала на терасата, на една от масите, че където и да пия питието си, да я виждам. Оттук нататък не й било трудно, няколко пъти ме погледнала, първо боязливо, за да види дали я насърчавам с поглед, след това по-предизвикателно. Жужана ми разкри, че с хитрост ме накарала да я заговоря. Преднамерено почнала да се рови за портмонето си, преднамерено ме поглеждала отчаяна, вдигала рамо и отваряла ръце, като някой, който не е донесъл със себе си пари, за да й помогна в затруднението, за да й платя питието. След това само трябвало да ме накара да обещая, че на следващия ден ще върне дълга си.

Това бе първата ни среща.

И дотогава чувствах близка Жужана Сабовник, не това, че клечеше до мен, а психически, но историята ми донесе и удовлетворение. Женските практики поласкаха суетата ми. Пъхнах ръка под ризата й, отпред. Тя също пъхна своята и извади моята.

Егоистка съм, погледна ме в очита Жужана Сабовник.

Каза, сторила е всичко това, запознала се с мен, защото знаела, лекар съм, имам пари, а тя обича блясъка.

А после, продължи, останала с мен, защото разбрала, че съм писател.

Искала да е главна героиня в някоя от новелите ми.

Дълго чакала, четяла ги, но не се намирала, не намирала и подобни й жени.

И междувременно те заобичах, каза Жужана Сабовник.

Вече не искам да съм героиня на нито една твоя новела, а по-скоро на живота ти, каза Жужана Сабовник.

Нощта не се любихме. Помоли ме да обмисля ситуацията, да поспя, тя ще ми се обади. Погали ръката ми, облаците докосват така меко. Видях, вятър люшна косата й, както излиза през вратата.

Безкористна жена, няма такова нещо, каза Бела Каплан на вечерното парти.

По изключение днес Каплан е прав, ме погледна Руди Бодроги и постави пред мен тестето.

Помисли си само за секса, каза, и бъди така добър, цепи.

На другата сутрин реших да напиша новела за Жужана Сабовник. Дори и тогава чувствах уханието на парфюма й при компютъра си.

Щом почнах да пиша, позвъня телефона. Тя се обаждаше. Изплака, че не разбира какво става, косата й изневиделица е черна, а после руса, чувства се лека, сякаш върви по луната и вместо тяло има балон. Много се бои, не смее и да мръдне, само си седи във фотьойла и изпитва чувството, че гравитацията не действа. Ако стане, възможно е, никога повече да не седне, но ако все пак стигне до вратата и тръгне към мен, ще е достатъчна и една по-рязка крачка, едно непрецизно движение и тогава вече сто на сто няма път назад, навярно ще се издигне високо в небето.

Жужана Сабовник никога повече не ме посети.