литература плюс култура |*| GrosniPelikani

          1

Да сложим мъхнатите шапки.
Да скрием дъха в пъстър шал и снега
да гадае — дали са малинови
               или вишневи устните.
Ръкавиците с пръсти или — без
от света влажно — хладен
               да ни дистанцират.
И потънали в себе си топло
под козирките на спирките,
да усещаме как пулсира
звънчето в сърцето ни.
Ветропоказател да бъде вятъра
               за тролеите и автобусите.
По кръстовища да сочи пътя
на онези, които пристигат или чакат,
на онези, които препускат нанякъде.
Карнавално и зимно облечени
отраженията си по витрини да търсим.
Дали ще открием себе си или —
объркани — ще се пропуснем?

          2

Многолюдни тунели са зимните улици.
От мъглата отпиват млади лица
                         и я смесват
с противоотровата на смеха си.
Непознати витрини разказват измислици.
Заговорници — часовници сплетничат.
Късно е...

Хладнокръвно пришпорвам
          моите жълти ботуши —
добри като кончета, помнещи
белия, снежен, вечерен
път към дома.