Вера Балева, На стола, до кривата масичка
Дата: понеделник, септември 03 @ 21:08:32 EEST
Тема:
Двама — в кафявия цвят на неделята
Тя е зряла —
в кафявия цвят на неделята.
Пие сок
от керамична чаша.
Няма музика.
Слуша шума на тополата.
Тя е зряла —
на стола,
до кривата масичка.
А покривката е зелена —
като трева.
Като копчето —
което намери случайно
на пода.
И го прибра —
в кутията с другите копчета.
Тя е зряла —
под тънката мрежа
на въздуха.
Тя е толкова зряла —
вече може да се откъсне
от стола,
от сока —
в керамична чаша.
И да иде —
при него.
Той е зрял.
И е в другата стая.
Вече може да се откъсне —
от своите вестници.
И да тръгнат —
в кафявия цвят на неделята.
За да тупнат
на някоя пейка —
като лешници.
Наоколо е пасторално
Големият бакърен котел
е в центъра на двора.
Пълен с кладенчова вода.
Наоколо е така пасторално.
И сядам на трикрако столче —
за да чакам —
храбрия слалом на слънцето —
което ще скочи в котела
с всичките си лъчи.
Цял ден ще цамбурка —
подобно на златна рибка.
И ще се смее
на своя отблясък
в кривите огледала —
закачени на водните капки.
А довечера —
когато храброто слънцето
наметне сухата си хавлия
и си отиде —
ще се изкъпя в неговата вода.
За да получа —
слънчево покритие.
Нищо чудно —
да ми поникнат лъчи.
Напоследък
Боян Пенев отсъства.
Но това не е толкова важно.
/Винаги може да се намери
един професор./
Забелязвам —
че напоследък се моля:
„Почакай, слънце —
още не си готово!”[*]
Странно е:
Наричам се Вера Балева —
а се чувствам Дора Габе.
--------------------------
Бележки под линия::
[*] — „Почакай, слънце – още не съм готова!”, Дора Габе
Двама — в кафявия цвят на неделята
Наоколо е пасторално
Напоследък
|
|
|